Тери Пратчет - Нощна стража

— Господин Ваймс…

— Какво? — озъби се Ваймс.

Лагерът на ветропоказателя вече димеше.

— Имам три ножа, господин Ваймс — сподели Карсър и замахна.

Светкавицата се заби.

Прозорците се пръскаха, железните олуци се стапяха. Покривите подскачаха във въздуха и пак се наместваха. Сградите се разлюляваха.

Тази буря налиташе отдалеч по равнината и тласкаше пред себе си разсеяното естествено магическо поле. И сега го стовари наведнъж.

После разказваха, че мълнията се забила в часовникарски магазин на Улицата на хитроумните занаятчии, като в същия миг спряла всички часовници. Но това не беше нищо. На Улицата на пекарите възникна такова електрическо привличане между двама души, които никога не се бяха срещали, ч два дни по-късно те се ожениха по неволя, за да не оскърбяват чувството за приличие на обществеността. В Гилдията на убийците старшият оръжейник придоби огромно и — тъй като в момента се намираше в оръжейната — трагично влечение към метала. Яйца се изпържваха в кошниците, ябълки се печаха по рафтовете на зарзаватчийниците. Свещите се палеха сами. Каруци се разхвърчаха на късове. А тенекиената вана с натруфена укр, в която се намираше архиканцлерът на Невидимия университет, бе повдигната спретнато от пода, прелетя с пращене през кабинета му, политна от балкона и се озова на моравата в осмоъгълника няколко етажа по-долу, без да разлее повече от чаша-две сапунени мехурчета.

Архиканцлерът Муструм Ридкъли застина с ръка, плъзнала по гърба му чесалото с дълга дръжка, и се заозърта.

Парчета керемиди падаха на земята. Водата в декоративното фонтанче наблизо кипеше.

Ридкъли се сгуши във ваната, когато един препариран борсук (така и не стана ясно откъде се е взел) прелетя през моравата и се заби в прозорец отсреща.

После се присви от краткия и необясним порой зъбни колелца, тупкащи навсякъде около него.

Опули се — половин дузина стражници нахлуха в осмоъгълника и изтичаха по стъпалата в Библиотеката.

Тогава архиканцлерът се хвана за ръбовете на ваната и се надигна. Пенлива вода се стичаше на струи от него като от древно чудовище, изскочило от морските бездни.

— Господин Стибънс! — изрева той и гласът му заподскача между внушителните стени. — Къде по… е моята… шапка?!

Пак седна и зачака.

Последваха няколко минути в тишина, после Пондър Стибънс, завеждащ Катедрата по нежелателно приложна магия и старши лектор в Невидимия университет, изтича от главния вход, понесъл островърхата шапка на Ридкъли.

Архиканцлерът сграбчи шапката и я нахлупи на главата си.

— Тъй, значи — рече той и се изправи за втори път. — А сега… ще ми каже л… акво става п… олите? И защо Старият Том 3 3 Старият Том, старинният часовник на университета, отбиваше часовете не със звън, а с тишина. Това не бяха обикновени интервали на затишие, а попиващ шума незвук, който изпълваше света с гръмогласно беззвучие. Ако градът някога поиска това от нас, а градът никога не го иска. Прав дброволни… … епрекъснато?

— … на магия, сър! Ще… някого да… механизма! — Пондър се опита да надвика тишината, заличаваща звуците.

Откъм голямата часовникова кула се разнесе затихващо чегъртане на метал. Пондър и Ридкъли изчакаха още малко, но градът си остана наситен с нормален шум като срутване на зидове и далечни писъци.

— Ха така — промълви архиканцлерът, сякаш неохотно пишеше на света отличен за старанието.

— Каква беше тая щуротия, Стибънс? И защо има полицаи в Библиотеката?

— Мощна магическа буря, сър. Няколко хиляди гигатавми. И доколкото знам, стражата преследва престъпник.

— Да, ама не може просто да нахлуват тук, без да питат — заяви Ридкъли, излезе от ваната и закрачи напред. — В края на краищата за какво плащаме данъци?

— Ъ-ъ… всъщност не плащаме данъци, сър — напомни му Пондър, докато подтичваше след него.

— Така е нагласено, че сме обещали да платим.

— Е, поне имаме уговорка, Стибънс.

— Да, сър. Позволявате ли да изтъкна, че вие сте…

— И това означава, че трябва да искат разрешение. Основните правила на приличието трябва да се зачитат — отсече Ридкъли. — А аз съм главата на това учебно заведение!

— По въпроса за… ъ-ъ, приличието, сър, всъщност вие не носите…

Архиканцлерът влезе през зейналата врата на Библиотеката.

— Какво става тук? — попита властно.

Стражниците се обърнаха към него и се опулиха. Голяма буца пяна, която до този миг безупречно служеше на основните норми на приличието, се плъзна бавно към пода.