Тери Пратчет - Нощна стража

Пак получи потвърждение отгоре. След миг над кулата се издигна червена ракета и избухна — чудесен начин да привлечеш вниманието на всички. После Ваймс видя, че съобщението е предадено.

Около университета стражниците, разчели заповедта, побързаха да се изпокрият по входовете на сградите. Знаеха добре що за арбалет е този.

Минаха няколко секунди, докато тролът подреди буквите в главата си. Чу се далечен тежък удар, последван от жужене като от сърдити пчели, накрая изтрещяха керемиди и зидария. Парчетата затропаха по площада. Цял комин, от които още се виеше струйка дим, се стовари на няколко крачки о Ваймс.

После полетяха прахоляк и късчета дърво, полека се спусна облак от гълъбови пера.

Ваймс изтръска малко мазилка от шлема си.

— Да, струва ми се, че това е достатъчно предупреждение.

Половинка от ветропоказател падна до комина. Веселка издуха перата, полепнали по телескопа й, и пак го насочи към върха на кулата.

— Сър, Бъги съобщава, че той е престанал да се движи.

— Нима? Каква изненада. — Ваймс си намести колана. — А сега ще ми дадеш арбалета си. Аз се качвам.

— Сър, нали казахте никой да не се опитва да го арестува! Затова изпратих съобщението до вас!

— Правилно. Аз ще го арестувам. И то веднага. Докато брои всички части на тялото си, за да се увери, че още ги има. И предай на Детритус какво ще правя, защото не искам да се превърна в седемдесет килограма кайма. И стига са отваряла уста така. Преди да сме организирали подкреплението, да сме проверили бронята на всекиго и да сме се подредили, той ще се е сврял другаде.

Последните думи изрече на бегом.

Стигна до една врата и се шмугна вътре. В Новата зала бяха настанени студенти, но в десет и половина сутринта повечето от тях сигурно още бяха в леглата си. Няколко лица надникнаха от вратите, когато Ваймс мина в тръс по коридора и стигна до стълбата в отсрещния му край. Така стигна (вече ходом и далеч не толкова уверен в близкото си бъдеще) до най-горния етаж. Така, вече бе идвал тук… да, имаше отворена врата, парцалите и кофите вътре подсказваха, че това е килерче на чистач. В дъното се виждаше отвесна стълба към покрива.

Ваймс внимателно запъна спусъка на арбалета.

Карсър също имаше арбалет на стражник. Добър класически модел с еднократен изстрел, за чието презареждане се губеше време. Ако стреля по Ваймс и не го улучи, няма да успее да пусне втора стрела. След това… не можеш да го намислиш предварително.

Ваймс се закатери по стълбата и отново зазвуча в главата му песента:

— „Те се въздигат с краката нагоре, с краката нагоре, с краката нагоре…“

Спря точно под ръба на отвора, през който се излизаше на покрития с олово покрив. Карсър нямаше да се хване на стария номер „шлем на пръчка“, особено щом може да стреля само веднъж. Налагаше се да рискува.

Ваймс рязко подаде глава, завъртя се припряно, шмугна се надолу за миг и изскочи нагоре. Претърколи се тромаво по оловото и се надигна приклекнал. Тук нямаше никого. Още беше жив. Изпусна въздуха от гърдите си.

До него стръмно се издигаше покрив с било. Ваймс пропълзя, притисна се до комин, осеян с парченца дърво, и вдигна глава да погледне кулата.

Небето над нея тъмнееше в синьо-черно. Бурите набираха голяма ярост, докато прекосят равнината, а тази май се канеше да счупи всички рекорди. Но ярка слънчева светлина открояваше Кулата на занаята и най-горе проблесваха трескавите точици от сигналите на Бъги…

С… С… С…

„Стражник в беда.“ Някой техен побратим е загазил.

Ваймс се извъртя мигновено. Никой не го дебнеше в гръб. Заобиколи полека комините и там, наместил се между други два комина и достъпен за погледите само на Ваймс и издигналия се под небесата Бъги, беше Карсър.

Той се прицелваше.

Ваймс изви глава да открие коя е целта.

На петдесетина разкрача от тях Керът се промъкваше върху Крилото за високоенергиина магия на университета.

Проклетият глупак изобщо не умееше да се прикрива. О, да, снишаваше се, пълзеше, но противно на всякаква логика още повече се набиваше на очи. Така и не овладя изкуството да си представя, че е невидим. Ето го там, крадешком се мъкне подобно на шлеп през боклуците по покрива и изпъкв ко голям паток в малка вана. И бе дошъл без подкрепление.

Ама че глупак…

Карсър внимателно се прицелваше. Покривът на КВМ беше лабиринт от изоставени апарати и Керът се придвижваше покрай платформата с грамадните бронзови кълба, известни в целия град като Топките на магьосниците — те разсейваха прекомерната магия, ако (или по-скоро когато) експеримтите в залата отдолу се оплескваха. Зад такова прикритие Керът не беше чак толкова лесна мишена.