Тери Пратчет - Пощоряване

— Опасявам се, че пак грешите — отвърна Олян. — Г-н Помпа?

— Пощенските Карети Никога Не Са Били Разпродавани — избоботи големът. — Те Са Собственост На Пощенската Служба. За Използването На Това Пощенско Имущество Не Е Платена Никаква Аренда.

— Тъй значи! — ревна Джим и се измъкна от ръцете на брат си. Юмрукът на г-н Помпа незабавно се вдигна.

Светът направи една задъхана пауза.

— Чакай малко, Джим, само за момент ме изчакай — заговори предпазливо Хари Прав. — Каква ти е играта, бе пощаджия? Каретите винаги са вземали и пътници, нали така? И по едно време пощата за вземане свърши, хората обаче все така искаха да пътуват, а пък колите си стояха ей така нахалос, а конете трябваше да се хранят, така че тате плати фуража и сметките на ветеринаря и никой…

— Просто ми взимайте пощата — прекъсна го Олян. — Това е всичко. Всяка кола да взема чувалите с пощата и да ги оставя където аз кажа. Това е. Я ми кажете, къде ще намерите по-добро предложение в днешни дни, а? Е, можете да си опитате късмета да пледирате пред Ветинари, че сте намерили изоставена собственост, но това ще отнеме време да се уреди, а междувременно ще изгубите всичките му хубави ползи… Не щете? О’кей. Глади…

— Не! Не! Чакай малко — намеси се Хари. — Само чувалите ли? Това ли е всичко?

— Какво? — ревна Джим. — Откъде накъде ще преговаряш с тоя? Нали казват, че разполагането с имуществото е девет части от закона, нал’тъй? 61 61 В Великобритания са разпространени различни празници, известни като Нощта на Кладите, с различни илюминации и веселби, най-вече един официален празник, честващ провалилия се „Барутен Заговор“ да се взриви Лондонският Парламент. — Бел.пр.

— А аз разполагам с доста големи, г-н Прав — контрира Олян. — А вие не разполагате с никакви нотариални, ипотечни или продажни документи.

— Тъй значи? А ти след малко няма да разполагаш с никакви зъби, господинчо! — затъркули се напред Джим.

— Айде сега! Айде сега! — Олян побърза да застане пред г-н Помпа и вдигна ръка. — Недей да ме убиваш отново, г-н Прав.

Двамата братя го зяпнаха озадачено.

— Заклевам се, че Джим никога не те е докосвал с пръст, и това си е истината — каза Хари. — Каква ти е играта?

— О, докосна ме той, Хари, докосна ме — каза Олян. — Не се сдържа, замахна, просна ме, аз си ударих главата в онази стара пейка там, изправих се без да осъзнавам къде по дяволите се намирам, ти се опита да задържиш Джим, той ме халоса с тоя стол, ей точно с този, и аз излязох в разход. Големите те хванаха, Хари, Джим обаче избяга, но само докато не го надуши Стражата в Сто Лат. Какви сцени само, какво преследване, и накрая и двамата свършвате в Тръшкачката 62 62 „Разполагането с имуществото (possession) е девет части от закона“, в смисъл девет десети от закона — често цитирана сентенция, срещаща се в старото английско общо право. За разлика от римското право, старото английско право е смятало упражняването на собственост за достатъчно основание за собственост. — Бел.пр. , а обвинението срещу вас е убийство…

— Ей чакай, аз не съм те удрял със стола! — очите на Хари се разшириха. — Джим беше… Ей, я чакай малко…

— … а сутринта г-н Трупър ви взема мярката за последната вратовръзка и ей ви на̀ в оная стаичка под бесилото, и си мислите как сте си загубили бизнеса и как сте си загубили каретите и как сте си загубили хубавите кончета, а след две минути…

Олян остави края на изречението да увисне във въздуха.

— И? — попита Хари.

Двамата братя се бяха втренчили в него с изражение на ужас и объркване, което след пет секунди щеше да премине в необуздано насилие, ако номерът не минеше. Трикът беше да ги държиш извън баланс. Олян преброи наум до четири с блага усмивка. И каза:

— И тогава се яви ангел.

Много нещо може да се промени за десет минути. Това е достатъчно време да се запарят две чаши чай, толкова гъст, че можеш да го мажеш на филия.

Братя Прав явно все пак не вярваха в ангели. Да, обаче вярваха във врели-некипели, а освен това се възхищаваха, ако им ги поднесеш със замах. Бяха от онзи вид едри мъжаги несвъртащи се на закрито, които нямаха никакво търпение с разни шикалкавения и увъртания, но биха ръкопляскали на някой, който им каже с блеснали очи откровена опашата лъжа.

— Чудно как изникна точно па тая вечер — забеляза по някое време Хари.

— О? Защо?

— ’Ми щото следобеда намина един от Голямата Магистрална и ни предлагаше големи пари за бизнеса. Кажи го, твърде много пари.