Тери Пратчет - Пощоряване

— Ще го направя довечера — Грайл се изправи.

— Добро момче си ти. Или по-точно…

— Разбрано — каза Грайл.

Глава девета

Клада 60 60 На английски „гну“ е много близко до „gun“ — пушка. „Smoking gun“ е „димящо дуло“, което от своя страна значи прясно и явно доказателство за престъпление. „Димящо дуло“ също е прочуто като авторите на писмо, пуснато в новините от „Самотните стрелци“, група от трима хакери от „Досиетата Х“, на които приличат тримата души от пратчетовото „Димящо Гну“. Да не говорим, че това е отпратка и към компютърната операционна система GNU, създадена с изричната цел да е свободна за ползване. — Бел.пр.

Пощенските карети бяха преживяли упадъка и краха на Пощенската служба, защото им се налагаше. Конете трябваше да се хранят. И по-рано пощенските карети бяха вземали пътници. Залите на Пощата замлъкнаха, люстрите изчезнаха, както и всички други неща, включително тези, които бяха заковани, но отзад в големия двор каретната служба процъфтяваше. Колите не бяха точно откраднати, нито пък бяха точно наследени… просто преминаха в ръцете на кочияшите.

После, съгласно Грош, който смяташе себе си за пазител на целокупното Пощознание, другите пощенски карети бяха изкупени от Големия Джим Прав „Още не падналия“ с парите, които беше спечелил, залагайки на себе си в двубоя си с голи ръце срещу Харолд Бутс „Шопаря“, а сега кочияшеския бизнес го държаха синовете му Хари Прав „Бухалката“ и Малкия Джим Прав „Оловната тръба“.

Олян ясно виждаше, че ще е необходим внимателен подход.

Средоточието или нервният център на каретния бизнес беше големият навес точно до конюшнята. Там миришеше… не, смърдеше… не, миазмеше на коне, кожа, ветеринарство, калпави въглища, бренди и евтини цигари. Бяха миазми от класа. Можеше да се режат на блокчета и да се продават като евтин строителен материал.

Когато той влезе, един едър мъж, докаран до практически кръгла форма от множеството слоеве жилетки и елеци, си грееше задните части до една бумтяща печка. Друг мъжага с общо взето същата фигура се беше надвесил над рамото на някакъв чиновник, и двамата съсредоточени в някакви книжа. Очевидно се обсъждаха въпроси по личен състав, защото мъжът до огъня тъкмо казваше:

— … е добре тогава, щом като е болен, пращаш младия Алфред на вечерния курс, а…

Той млъкна като видя Олян и се обърна към него:

— Да, господине? Какво можем да направим за вас?

— Да ми карате чувалите с пощата — отговори Олян.

Те го изгледаха и тогава мъжът, който си печеше задника, се ухили. Джим и Хари Прав можеха да са близнаци. Бяха едри мъжаги и изглеждаха сякаш бяха направени от свинско и тлъст бекон.

— Ама ти ли си оня лъскав нов началник пощата, за когото се говори напоследък, а?

— Точно така.

— А бе твоя човек вече беше тук — каза печеният мъжага. — И ми разправя надълго и нашироко, че трябвало да правим това и да правим онова, а за цената нито дума!

— Цената ли? — Олян разпери ръце и заизлъчва сърдечност. — За това ли ставало дума? Лесна работа. Нищо работа.

Той се обърна, отвори вратата и извика:

— Давай, Гладис!

От тъмнината на двора се дочуха викове, последвани от хрущене на дърво.

— Какво по дяволите правиш? — развика се кълбообразният мъж.

— Чуйте ми сега цената — обяви Олян. — Вие се съгласявате да ми карате пощата и от оная пощенска карета отвън няма да бъде свалено още някое колело. По-справедливо от това здраве му кажи, а?

Мъжът затрополи насреща му, но другият кочияш го хвана за палтото.

— Кротко бе, Джим — каза той. — Тоя е от пръвителството и при него бачкат големи.

Като по поръчка г-н Помпа пристъпи в стаята, привеждайки се, за да мине през вратата. Джим му се озъби.

— Тея ли шъ ме изплашат, а? — пенеше се той. — Че на тях не им е позволено дъ джаскат хората!

— Грешиш — поправи го Олян. — Може и смъртно да грешиш.

— Абе к’во ш’кажете дъ викнем Стражата, а? — намеси се Хари Прав. — Чисто и официално. Как шъ ви се хареса това, а?

— Добре, викайте Стражата, — сви рамене Олян. — А аз ще им кажа, че възстановявам открадната собственост. — И той пак повиши глас: — Гладис!

Отвън отново се чу грохот.

— Открадната ли? Тея коли са си наши! — крясна Хари Прав.