Тери Пратчет - Пощоряване

Станли почука на вратата и я отвори.

— Чаша чай, г-н Ментелик? — каза той. — И кифла, сър.

— Ти си ангел в тежка дегизировка, Станли — Олян се облегна внимателно и потрепна.

— Да, благодаря Ви, сър — отвърна сериозно Станли. — Имам някои съобщения за Вас, сър.

— Благодаря, Станли — каза Олян.

Настана продължителна пауза, докато той не си спомни, че говори със Станли и добави:

— Моля те, кажи ми ги, Станли.

— Ъ… големската жена дойде и каза… — Станли затвори очи. — „Кажи на Светкавичния, че сутринта ще има още осем голема, а ако не е твърде зает да твори чудеса, ще приема поканата му за вечеря в осем в «Le Foie Heureux», а ще се срещнем в седем в «Кърпения барабан».“

— „Щастливото дробче“ ли? Сигурен ли си? — Но разбира се че щеше да си е точно така. Та това нали беше Станли. — Ха, че там дори и супата е по петнадесет долара! И се налага да чакаш три седмици да благоволят да ти приемат резервацията! А по това време ти претеглят кесията! Тя какво си мисли че…

И погледът му падна на „кутията на г-н Робинсън“, седяща си най-невинно в ъгъла на кабинета. Г-ца Миличкова му харесваше . Повечето хора бяха… ами достъпни. Рано или късно човек все им напипваше задвижващите ги пружини. Дори и г-ца Маккалариат трябваше да си ги има все някъде, макар че мисълта за това беше плашеща. Прелест-Хубавинка обаче отвръщаше на удара, а за по-сигурно отвръщаше още преди да бъде нападната. Тя беше предизвикателство и следователно беше зашеметяваща. Беше толкова цинична, толкова докачлива, толкова бодлива . И му се струваше, че тя го разчита много по-добре, отколкото той нея. Откъдето и да го погледнеш, тя беше извънредно интригуваща. А не биваше да се забравя също, че изглеждаше добре в строго скроена рокля.

— О-кей. Благодаря ти, Станли — каза той накрая. — Нещо друго?

Момчето остави на бюрото един лист леко влажни сиво-зелени марки.

— Първите еднодоларови марки, сър! — обяви той.

— Честна дума, г-н Спулс е свършил страхотна работа — възхити се на стотиците малки зелени рисунки на университетската Кула на Занаята Олян. — Та те дори изглеждат струващи долар!

— Да, сър. Надали ще се забележи малкото човече, скачащо от върха, — каза Станли.

Олян издърпа листа от ръцете на момчето:

— Какво? Къде?

— Ще Ви трябва лупа, сър. И е само на някои от тях. На други той е във водата. Г-н Спулс много съжалява, сър. Казва, че може би било някакъв вид индуцирана магия. Нали знаете, дори и като е на картинка, една магьосническа кула може да е вълшебна? И на някои от друите има малки дефекти. Печатането не стана както трябва на едни от еднопенсовите и лорд Ветинари излезе със сива коса, сър. Някои пък са без лепило, но тук всичко е наред, защото някои хора ги искат така.

— Защо?

— Те казват, че са не по-лоши от истинските пенита, а са бая по-леки, сър.

— Харесваш ли марки, Станли? — попита мило Олян. Чувстваше се много добре седнал на нещо, което не се друса постоянно нагоре-надолу.

Лицето на Станли светна:

— О, да, сър. Наистина, сър. Те са чудесни, сър! Изумителни, сър!

Олян вдигна вежди:

— Чак толкова хубави ли били?

— То е… ами все едно съм там, когато е била измислена първата карфица, сър! — лицето на Станли грееше.

— Нима? Първата карфица значи? — каза Олян. — Забележително! Е добре, в такъв случай, Станли, от сега нататък си завеждащ отдел Марки. Целия отдел. Който, фактически, се състои от теб. Как ти се струва това, а? Предполагам, че вече знаеш за тях повече от който и да е било друг.

— О, да, така е, сър! Например за най-първата партида еднопенсовки е използван друг вид…

— Добре! — побърза да приключи с въпроса Олян. — Браво! Мога ли да си запазя първия лист? За сувенир?

— Разбира се, сър — каза Станли. — Завеждащ Марките, сър? Уха! Ъ… ще има ли шапка?

— Ако искаш — склони щедро Олян, сгъна листа с марките и го прибра във вътрешния си джоб. Толкова по-удобни от доларите, значи. Наистина уха! — Или може би някоя фанелка? Нали се сещаш… „Питайте ме за Марки“?

— Чудесна идея, сър! Може ли да ида и да кажа на г-н Грош, сър? Той толкова ще се гордее с мен!

— Бягай, Станли — каза Олян. — Но нали ще дойдеш пак след десет минути, а? Искам да ми доставиш едно писмо, лично.

Станли изхвърча.

Олян отвори дървената кутия, която си разтвори послушно отделенията, и събра пръсти.

Хъм, изглежда всеки в този град, който, ами който е някой в този град, си поръчваше хартията при Тиймър и Спулс. Олян прехвърли няколко от наскоро придобитите си мостри и се натъкна на: