Тери Пратчет - Пощоряване

И той се успокои. Остави се за го заведат надолу по стълбите, да го завъртят някой друг път. Ами че разбира се, нали трябва да изплашиш новопосветения, но всеки знае, че всичко е само на майтап. Може да звучи страшно, може дори да се усеща страшно, но няма как да бъде страшно. Той си припомни как встъпи в… как беше? А, да — Мъжете на Браздата, в някакво градче вдън кърища тилилейски 35 35 Очевидно е подобието на този бог с Меркурий, вестоносеца на боговете. Във Великобритания позлатена статуя на Меркурий се свързва предимно със сградата на BBC. — Бел.пр. . Бяха му завързали очите, ами че как иначе, и Мъжете издаваха всички ужасяващи звуци, които можеха да си представят, а накрая един глас от тъмнината изрече: „Стисни ръце с Древния Господар!“. Олян протегна ръка и стисна един кози крак. Печелиха тези, които оставаха със сухи гащи.

На следващия ден той измъкна от трима от верните си нови Братя осемдесет долара. Сега това не изглеждаше чак толкова забавно.

Старите пощальони го бяха откарали в голямата зала. Можеше да се познае по ехото. Според настръхването на космите отзад на врата му, тук имаше и други хора. А може би не само хора. Стори му се, че чу приглушено ръмжене. Но нали така се правеха тези работи? Трябваше да звучи обезпокоително. Важното беше да се държиш като печен тип, да действаш храбро и прямо.

Конвоят му се отдели от него. Олян остана за момент сам в тъмнината, а после една ръка го докосна по рамото.

— Аз съм, сър. Старши Пощальон на Изпитателен Срок Грош, сър. Няма д’ се тревожите за нищо. Аз съм вашият Временен Ментор за тази нощ, сър.

— Нужно ли беше всичко това, г-н Грош? — въздъхна Олян. — Нали знаеш, че съм назначен началник Пощите.

— Назначен, да, но още не възприет, сър. Доказателството за изпращане не е доказателство за доставяне.

— Ти пък сега какви ги говориш?

— Не бива да издавам тайни на Неекспресния Човек, сър, не бива — рече благочестиво Грош. — Добре се справихте досега, сър.

— О, хубаво тогава — каза Олян, стараейки се да звучи сърдечно. — Кое е най-лошото, което би могло да ми се случи, а?

Грош се умълча.

— Исках да кажа… — започна Олян.

— Ей сегичка ш’го пресметнем, сър — замърмори Грош. — Я да видим… а ето, сър. Най-лошото, което може да Ви се случи, е да изгубите всичките си пръсти на едната ръка, да бъдете осакатен за цял живот и да строшите половината си кокали, сър. О, и те няма да Ви разрешат да встъпите. Но няма да се тревожите за нищичко, сър, за нищичко!

Някъде високо над него един глас изтътна:

— Кой води Човека Неекспресен?

До рамото на Олян Грош си прочисти гърлото и когато проговори, гласът му наистина изгърмя:

— Аз, Старши Пощальон на Изпитателен Срок Грош, аз водя Човека Неекспресен.

— Това за костите нали го каза само за да ме изплашиш, нали? — прошепна Олян.

— И застанал ли е той във Мрака Нощен? — продължаваше да пита гласът.

— Сега вече е застанал, Почитаеми Първомайсторе! — извика радостно Грош, след което прошепна на закачуления Олян. — Някои от старите м’чета много се зарадваха задето върнахте знака.

— Добре. А сега, това чупене на кости, което спомена…

— Тогаз да тръгне той на Обиколката! — изкомандва невидимият глас.

— Виж — не се предаваше Олян, — всичко това… нали беше само за да ме изплашите?

— Оставете всичко на мен, сър — прошепна Грош.

— Но чуй ме, тези… — започна Олян и качулката запуши устата му.

— Тогаз да обуе Ботушите той! — продължаваше гласът.

Чудна работа, как става така, че можеш да чуеш главните букви, помисли си Олян, опитвайки се да не се задуши от плата.

— Чифт ботуши точно пред Вас, сър — чу се дрезгавият шепот на Грош — Обуйте ги. Няма проблеми, сър.

— Пфф! Да, но изслушай ме…

— Ботушите, сър, моля Ви!

Олян си събу обувките, много тромаво, и напъха краката си в невидимите ботуши. Те се оказаха тежки като олово.

— Тежка е Обиколката за Човека Неекспресен, — пропя тътнещия глас. — Да продължава.

Олян пристъпи още една крачка напред, натъкна се на нещо, което се изтърколи, просна се с главата напред и когато си удари пищялите в метал, агония го прониза като с кинжал.

— Пощаджии — провикна се екнещият глас — коя е Първата Клетва?

Още гласове пропяха в хор от тъмнината:

— Ех, тяхната кожа, не го ли видиш, няма да повярваш. Играчки, колички, градински инструменти… хич не им пука какво зарязват право на пътя в тези тъмни сутрини!

— Изпищя ли Човекът Неекспресен? — попита гласът.