Тери Пратчет - Пощоряване

Олеле, счупил съм си ченето, мислеше си Олян, докато Грош с мъка го изправяше на крака. Олеле, счупил съм си ченето !

Старецът изшептя:

— Браво, сър — след което повиши глас и се обърна към невидимите наблюдатели. — Не изпищя той, Почитаеми Първомайсторе, но бе непреклонен!

— Тогаз да понесе Торбата! — изтътна далечният глас. На Олян вече започваше да му се повдига от него.

Невидими ръце преметнаха през врата му каиш. Тежестта на Торбата преви Олян надве.

— Тежка е Пощаджийската Торба, но скоро ще бъде Светлина! — отекна от стените.

Никой не му беше казвал, че ще боли, помисли си Олян. Добре де, всъщност му бяха казали, но изобщо не му казаха, че го имат предвид …

— Да вървим, сър — подкани го Грош, невидим до него. — Помнете, че това е Пощаджийската Обиколка!

Олян заопипва предпазливо с крак напред и усети как нещо изтрополи нанякъде.

— Той избегна Ролковата Кънка, Почитаеми Първомайсторе! — обяви Грош на невидимите наблюдатели.

Тръпнещ от болка, но с повдигнат дух, Олян опита още две колебливи стъпки и с нов грохот нещо се отблъсна от ботуша му.

— Безгрижно Изоставената Бирена Бутилка не му навреди! — извика триумфално Грош.

Окуражен, Олян пробва още една крачка, стъпи в нещо хлъзгаво и кракът му запраши нанякъде напред и нагоре без него. Стовари се тежко по гръб, главата му тупна в пода. Сигурен беше, че чу как черепът му изпращя.

— Пощаджии, коя е Втората Клетва? — провикна се отекващият глас.

— Кучета! От мен да знаете, няма такова нещо като добро куче! Ако не хапят, ще осерат всичко! А то е все едно да стъпиш на машинно масло!

Олян се изправи на колене, виеше му се свят.

— А така, а така, давайте все така! — шепнеше Грош, хващайки го за ръката. — Ш’го преминете Вие, напук на бури и мъгли! — Тук той понижи глас. — Нали помните к’во пише на сградата!

— Г-жа Кейк? — измърмори Олян и се замисли: дъжд ли беше или сняг? Или може би лапавица? Усети движение и се преви над тежката торба, когато подгизна от вода, а една преусърдстваща кофа отскочи от главата му.

Дъжд значи. Той се изправи тъкмо навреме да усети страшния мраз стичащ се по врата му и замалко не изпищя.

— Ледени кубчета, сър — прошепна Грош. — Взехме ги от моргата, но д’ не се притеснявате, сър, надали са били използвани… не можахме д’ намерим по-добро за сняг, по т’ва време на годината. Да прощавате! И няма д’ се тревожите за нищичко, сър!

— Да бъде проверена Пощата! — изгърмя командният глас.

Докато Олян залиташе натам насам, Грош пъхна ръка в торбата и тържествено вдигна един плик:

— Аз, Старши Пощальон на Изпита… О, извинете ме з’един само миг, Почитаеми Първомайсторе… — Грош наведе главата на Олян до нивото на устата си. — На изпитателен срок ли беше, или пълноправен Старши Пощальон, а, сър?

— Какво? А да, пълноправен, разбира се, че пълноправен! — побърза да се съгласи Олян, докато ледената вода се стичаше в обувките му. — Безусловно!

— Аз, Старши Пощальон Грош обявявам, че пощата е суха като кост, Почитаеми Първомайсторе! — извика триумфално Грош.

Този път хрипливият ръководен глас излъчваше злорада заплаха:

— Тогаз да го… достави той!

Някъде в задушната тишина на качулката предусещането за опасност на Олян залости вратата и се скри в мазето. Това беше моментът за невидимия хор да стаи дъх и да се приведе напред. Това беше моментът, в който ставащото тук преставаше да бъде игра.

— Всъщност, нали имате предвид, че нищо не съм написал черно на бяло — започна той отпаднало.

— Осторожно с’га, осторожно — не му обърна внимание Грош. — Почти свършихме! Право пред Вас има врата, и на нея е пощенската кутия… Може ли да си поеме той само глътчица въздух, Почитаеми Първомайсторе? Че както си прасна зле главата…

— Глътка въздух ли, Братко Грош? Тъй ч’ ти да му подскажеш туй-онуй, а? — отвърна ехидно председателстващият глас.

— Но Почитаеми Първомайсторе, според ритуалите на Човека Неекспресен му е позволено да… — запротестира Грош.

— Тоз Човек Неекспресен обаче дойде сам! Ей тъй от никъде, Контроливър Грош! Не бе поискал той да стане Младши Пощальон, о, не, нито дори Старши Пощальон, не и той! А пожела той да достигне ей тъй наведнъж званието Началник на Пощите! Тук не си играем на почукването на пощальона, не, Младши Пощальон Грош! Ти беше дето ни врънкаше за това тук! Ние пък няма да минаваме през просото, о не! Той трябва да докаже, че е достоен!

— Старши Пощальон Грош, ако обичаш! — възмути се Грош.