Тери Пратчет - Пощоряване

Дръмнот се свери със записките в ръката си:

— Почти дословно, милорд.

— Нямаше нужда от кой знае колко въображение — въздъхна Лорд Ветинари. — Милият г-н Въртел. Толкова е… надежден. Понякога направо си мисля, че ако вече не беше зомби, щеше да е необходимо да го направим такова.

— Да дам ли начало на Разследване Номер Едно върху г-н Мангизов, милорд?

— О небеса, не. Той е твърде умен. Нека да бъде върху г-н Конскипръж.

— Нима, сър? Но вчера Вие казахте, че сте били убеден, че той не е нищо повече от алчен кретен.

— Нервен кретен, което го прави полезен. Той е до мозъка на костите си страхливец и лакомник. Веднъж имах случая да го видя на трапеза с pot au feu с бял боб и това, Дръмнот, беше впечатляваща гледка, която ще ми е трудно да забравя. Сосът се беше разхвърчал навсякъде . А и тези розови ризи, които носи, струват по повече от сто долара парчето. О, той присвоява чужди пари по сигурен, таен и не особено интелигентен начин. Изпрати… да, изпрати чиновник Брайън.

— Брайън ли, сър? — учуди се Дръмнот. — Сигурни ли сте? Той е забележителен, когато се опре до уреди, но доста неспособен на улицата. Ще го видят.

— Да, Дръмнот. Знам. Бих искал г-н Конскипръж да се изнерви малко… повече .

— А, разбирам, сър.

Ветинари се обърна с гръб към прозореца.

— Кажете ми, Дръмнот, Вие бихте ли казали, че съм тиранин?

— С пълна сигурност не бих, милорд — отговори Дръмнот, разтребвайки масата.

— И точно в това е проблемът, нали? Кой би казал на един тиранин, че е тиранин?

— Безусловно сложен въпрос, милорд — каза Дръмнот, докато подравняваше ръбовете на папките.

— В своите „Мисли“, чийто превод винаги съм смятал за твърде неадекватен, Буфан казва, че намесата с цел предотвратяване на убийство накърнява свободата на убиеца, която свобода все пак, по определение, е естествена, универсална и безусловна — заразсъждава Ветинари. — Може би ще си спомните прочутия му афоризъм: „Ако който и да е човек не е свободен, то и аз също съм малка закуска с пилешко месо“, който предизвика навремето значителни дебати. Така например, бихме могли да сметнем, че отнемането на бутилката от човек, който ще се самоусмърти от пиене, би била милостива, или даже направо похвална постъпка, но ето че и в този случай свободата е накърнена. Г-н Мангизов сериозно е изучавал Буфан, но, опасявам се, не е успял да го разбере. Свободата може и да е природното състояние на човечеството, но това важи също и за катеренето по дървета и яденето на все още шаваща храна. От друга страна Фрайдегер в „Модални контекстуалности“ твърди, че всяка свобода е ограничена, изкуствена и следователно илюзорна, в най-добрия случай споделена халюцинация. Нито един душевно здрав смъртен не е наистина свободен, защото истинската свобода е нещо толкова ужасно, че единствено лудите и божествата биха могли да я понесат с отворени очи. Тя преизпълва душата подобно на състоянието, което той другаде описва като Vonallesvolkommenunverstandlichdasdaskeit. 25 25 Викингите са играли игра наречена „хнефатафл“, буквално „кралска дъска“. Имало е и множество други средновековни келтски и германски игри, сродни на нея, всичките играни на разграфена на квадратчета дъска с неравен брой фигури за двете страни, едната страна са били „защитници“ и в началото са били разположени по средата на дъската, а по-многобройната страна са били „нападатели“ и са били разпределени по четирите края на дъската. Точните правила на хнефатафл не са известни, има само намеци от различни саги. — Бел.пр. Каква позиция бихте заели по въпроса, Дръмнот?

— Винаги съм си мислил, милорд, че това, от което светът наистина има нужда, са по-добре организирани каталожни шкафове — отговори Дръмнот след известна пауза.

— Хъм — замисли се Лорд Ветинари. — Със сигурност и това е възможна гледна точка.

Той замря. Сред украсите над камината едно херувимче бавно се завъртя със слаб престъргващ звук. Ветинари вдигна вежда към Дръмнот.

— Незабавно ще си поговоря с чиновник Брайън, милорд — каза чиновникът.

— Добре. Кажи му, че ще трябва по-често да излиза на чист въздух.

Глава четвърта

Знак

— Айде Сега, Г-н Меентелиг, Какво Добро Може Да Се Постигне С Насилие? — боботеше г-н Помпа. Огромните му крака се клатеха от мятането на Олян в хватката му.