Тери Пратчет - Пощоряване

— Надявам се, че това възкресение няма да се окаже допълнително тегло за данъкоплатците — отбеляза г-н Въртел.

— Уверявам Ви, г-н Въртел, че като се изключи известна умерена сума необходима за, така да се каже, първоначално напомпване, Пощата напълно ще се самоиздържа. Не бихме искали да смучем пари от данъкоплатците, нали? А сега, господа, осъзнавам, че ви откъсвам от много важния ви бизнес. Убеден съм, че съвсем скоро проблемите на Голямата Магистрална ще се уредят.

Когато всички се заизправяха, Гепи Мангизов се наведе над масата и рече:

— Мога ли да Ви поздравя, милорд?

— Поласкан съм, че намирате за нужно да ме поздравите за нещо, г-н Мангизов. На какво дължим това уникално събитие?

— На това, милорд — Мангизов посочи стоящата настрани масичка с грубо издяланата каменна плоча — Нима това не е оригинален хнафлбафлшнифлвифлтафл 24 24 Преводачът не иска да обижда читателите с предположение, че не познават класическата вицова литература, но в случая все пак ще спомене, че тук се има предвид Вицът за Другата Обувка. А именно: Един човек като се връщал в квартирата си уморен от работа, имал навика направо от вратата да се настанява на леглото и оттам да сваля и да хвърля с трясък на пода първо едната си обувка, а после и другата. Минало време и съседите му се оплакали, че всяка нощ ги будел с обувките си и изобщо не могли да спят, и всички други неща, които съседите казват в подобни случаи. Като се върнал човекът следващата вечер, пак се качил на леглото, хвърлил едната обувка и чак тогава си спомнил оплакванията на съседите. Тогава той внимателно свалил втората обувка и тихичко я оставил на пода. Минал половин час и на вратата му яростно затропали съседите и завикали: „Айде хвърляй най-сетне и другата обувка, че да можем да заспиваме!“ — Бел.пр. ? Лламедоски син диабаз, ако не се лъжа? А фигурките прилича да са от базалт, адски труден за обработка камък. По всичко личи, ценна антика.

— Подарък ми е от Нисшия Крал на джуджетата — каза Ветинари. — И наистина е много стар.

— Както виждам, посред игра сте. Играете джуджетата нали?

— Да, играя по щракса с един приятел от Юбервалд. За мое щастие — добави Ветинари, — вчерашното Ви прекъсване ми даде допълнителен ден за обмисляне на следващия ми ход.

Очите им се срещнаха. Мангизов щедро се разсмя. Ветинари се усмихна. Останалите, страшно нуждаещи се от разведряване, също се засмяха. Вижте, всички сме приятели, всъщност всичко е съвсем колегиално, нищо лошо няма да се случи.

Смехът малко неловко замря. Мангизов и Ветинари поддържаха усмивките си и се гледаха в очите.

— Някога трябва да изиграем една игра — каза накрая Мангизов. — И аз имам хубава дъска. Предпочитам да играя тролове.

— Безскрупулни, първоначално ощетени откъм численост, неминуемо губещи в ръцете на невнимателен играч? — отвърна Ветинари.

— Именно. Също както джуджетата разчитат на измами, финтове и внезапна смяна на позициите. На тази дъска човек може да научи всичко за слабостите на противника си — не се даде Мангизов.

— Така ли? — вдигна вежда Ветинари. — Не би ли трябвало по-скоро да се опита да научи своите?

— О, ами че това е просто Прас! Толкова е просто ! — изджавка един глас.

И двамата се обърнаха да изгледат Конскипръж, който явно беше попрекалил с чувството на облекчение.

— Играх го като малък — изгъгри той. — Ама че скука . Джуджетата винаги побеждават!

Гилт и Ветинари се спогледаха и прочетоха в погледите си едно и също нещо, а именно: „Макар да не мога да понасям нито теб, нито която и да е страна на твоя светоглед, мога да ти призная поне, че не си Хрупърт Конскипръж.“

— Външността понякога е измамна, Хрупърт — рече добродушно Мангизов. — Играчът с троловете може и никога да не загуби, ако си знае работата.

— Знаете ли, веднъж едно джудже ми се заклещи в носа и Маминка трябваше да го извади с игла за коса — сподели Конскипръж, все едно това беше източник на безкрайна гордост.

Мангизов преметна ръката си през рамото му и му каза:

— Колко интересно, Хрупърт. Мислиш ли, че това може да ти се случи отново?

Когато те си тръгнаха, Ветинари пак застана на прозореца и се загледа в града отдолу. След някое време Дръмнот отново изникна.

— В предверието имаше известна размяна на реплики, милорд — съобщи той.

Ветинари не се обърна, но вдигна ръка.

— Да видим… Струва ми се, че някой от тях е започнал да казва нещо от рода на „Мислите ли че той…“, обаче Въртел чевръсто му е изшъткал, нали? Този някой, предполагам, е бил г-н Конскипръж.