Тери Пратчет - Пощоряване

— Това беше необходима профилактика… — започна г-н Въртел.

— Не, това бяха ремонти — сряза го Ветинари. — При предишната управа системата спираше по за един час всеки ден. Това беше профилактика. Сега кулите работят, докато не се строшат. Какво си мислите, че правите, господа?

— Това, милорд, с цялото ми уважение, не е Ваша работа.

Лорд Ветинари се усмихна. За пръв път тази сутрин усмивката му издаваше истинско удоволствие.

— А, г-н Гепи Мангизов, тъкмо се чудех, кога най-сетне ще Ви чуя гласа. Бяхте толкова нехарактерно мълчалив. С особен интерес прочетох последната Ви статия във „Вестника“. Във Вас се забелязва толкова страст относно свободата. Три пъти използвахте думата „тирания“ и веднъж думата „тиранин“.

— Недейте да се отнасяте пренебрежително към мен, милорд — отвърна Мангизов. — Ние притежаваме Голямата Магистрална. Тя е наша собственост . Разбирате какво значи това, нали? Собствеността е основа на всяка свобода. Е, клиентите може и да се оплакват от качеството на услугата и от цените, но клиентите винаги се оплакват от такива работи. Независимо от цената обаче, ние не се оплакваме от липса на клиенти. Преди да се появят семафорите, на новините от Генуа им трябваха месеци да стигнат дотук, а сега идват за няма и ден. Това е магия, която хората могат да си позволят. Ние отговаряме пред нашите акционери, милорд. А не, с цялото ми уважение, пред Вас. Това не е Ваша работа. Това е наша работа. Това е наш бизнес и ние ще го управляваме съобразно пазара. Надявам се, че тук няма тирания. С цялото ми уважение, това е свободен град.

— Толкова много уважение не може да не ми достави удоволствие — забеляза Патрицият. — Обяче единственият избор , останал на Вашите клиенти, е между Вас и нищото.

— Именно — подтвърди спокойно Гепи Мангизов. — Винаги има избор. Биха могли да минат на кон няколко хиляди мили или търпеливо да чакат, докато им изпратим съобщението.

Ветинари му се усмихна за време, колкото проблясъка на мълния.

— Или пък да съберат пари и да изградят друга система — поде той. — Обаче забелязвам, че всички фирми, които наскоро са се опитали да отворят щракалкова линия, дублираща някоя от вашите, твърде бързо се провалиха, най-често при смущаващи обстоятелства. Падания от върховете на щракалкови кули и така нататък.

— Винаги се случват нещастни случаи. Крайно прискърбно — реагира сковано г-н Въртел.

— Крайно прискърбно — повтори Ветинари. Придърпа още един лист хартия, леко разбутвайки папките, така че се разкриха още имена и написа: „Крайно прискърбно“.

— Много добре — каза накрая той. — Изглежда с това темата е изчерпана. В действителност целта на това събиране е да ви съобщя официално, че, най-сетне, отново отварям Пощенската Служба, както беше планирано. Това все още не е публично изявление, но почувствах, че трябва да го споделя с вас, защото, в крайна сметка, и вие сте в този бранш. Убеден съм, че скорошната поредица от нещастни случаи вече е приклю…

Гепи Мангизов се разсмя:

— Извинявайте, милорд? Правилно ли Ви разбрах? Да не би наистина да смятате въпреки всичко да продължите с това безумие? Представете си само, Пощата ? Когато всички знаем, че тя беше едва кретащо, самозабравило се, преобременено с персонал и с какво ли още не затлъстяло чудовище? Та тя едва едва си покриваше разноските! Жив пример на и в пълна мяра типично държавно предприятие!

— Истина е, че никога не е давала особено много печалба, но в деловите райони на този град имаше по седем доставки дневно — каза Ветинари, студен като морските дълбини.

— Ха! Не и накрая! — намеси се пак г-н Конскипръж. — Адски за нищо не ставаше!

— Именно — продължаваше Мангизов. — Класически пример за прогнило правителствено учреждение, смучещо пари от данъкоплатците.

— Точно така! — съвсем се развесели г-н Конскипръж. — Казват, че ако поискаш да се отървеш от някой труп, трябва просто да го пуснеш по пощата и повече никога няма да го видиш!

— И така ли стана? — повдигна вежда лорд Ветинари.

— Какво така?

— Видяхте ли го отново?

В очите на Конскипръж изведнъж се появи нещо от израза на подгонено зверче.

— Какво? Как бих могъл да знам?

— Аа, виждам — проточи Лорд Ветинари. — Било е шега. Добре тогава. — Той подравни книжата. — За нещастие Пощата не е била разглеждана като система за ефикасен трафик на поща, а като средство за обогатяване. И тогава тя се срина, губейки както пари, така и поща. Урок за всички ни, изглежда. Във всеки случай имам големи очаквания за г-н Ментелик, млад човек, пълен със свежи идеи. Главата му разбира също и от височини, макар че не мисля, че ще се катери по кули.