Тери Пратчет - Пощоряване

Станли клюмна.

— Те пак… ми шепнаха, г-н Грош — довери той тихо.

— Да, Станли. На мен също ми шепнат.

— Спомням си как последния път ми говориха през нощта, г-н Грош — говореше с треперещ глас Станли — Затворих си очите, а все тъй виждах писмената…

— Да, Станли. Не се безпокой за това. Опитай се да не мислиш за това. Г-н Ментелик е виновен, задето ги разбичка. Да оста’им нещата на течението им, ако питаш мене. Никой не ще да слуша, а накрая к’во? Научават го те, ама по мъчния начин.

— Като че беше вчера, когато онея стражници очертаха с тебешир г-н Млък — целият се разтресе Станли. — Неговото беше мъчен начин!

— Успокой се, айде, успокой се — потупа го нежно по рамото Грош. — Айде, че ш’ги разбудиш. Мисли си за карфици.

— А каква ужасна срамота, г-н Грош, че все не могат да доживеят достатъчно дълго, че да Ви направят Старши Пощальон!

Грош изсумтя.

— Стига толкова. Т’ва не е важно, Станли — каза той с буреносно лице.

— Да, г-н Грош, ама Вие сте стар, толкова стар, а пък все още сте само Младши По… — настояваше Станли.

— Казах стига , Станли! А с’га я вдигни пак фенера. А така. Тъй по̀ бива. Аз пък ш’им почета някоя страница от Правилника, т’ва тях винаги ги успокоява. — Грош си прочисти гърлото и обяви: — Ш’се чете от Книгата Правилник, Часове на Доставките (за Града) (с Изключение на Недели и Окторници). Както следва: Часовете, в които писмата надлежи да се събират от Подателите за съответните доставки в границите на градските стени на Анкх-Морпорк са както следва: Среднощна поща през осем часа вечерта, за Първа Доставка; осем часа сутринта, за Втора Доставка; десет часа сутринта, за Трета Доставка; дванадесет часа на обяд, за Четвърта Доставка; два часа следобяд, за Пета Доставка; четири часа следобяд, за Шеста Доставка; шест часа следобяд, за Седма Доставка. Туй бяха часовете и аз ги прочетох.

За момент Грош клюмна, след което рязко затвори книгата.

— Защо правим това, г-н Грош? — попита смирено Станли.

— Зарад’ свато-тъстството — отвърна г-н Грош. — Ето защо. Свато-тъстството, то погуби Пощата, и още алчността и Адски Тъпия Джонсън и Новото Пийе.

— Пиле ли, г-н Грош? Как може пиле да…

— Не питай, Станли. Тук става сложно и няма нищо за карфици.

И те взеха фенерите и си тръгнаха.

Когато излязоха, нещо в помещението зашепна.

Глава трета

Със собствен труд, без чужда помощ

— Станете И Грейнете, г-н Меентелиг. Започва Вторият Ви Ден Като Началник на Пощите!

Олян отвори едно гуреливо око и изгледа голема.

— Да не би освен всичко друго да сте и будилник? — измърмори той. — Ох! Езикът ми. Сякаш се е хванал в капан за мишки.

Той полуизпълзя, полу се изтърколи от ложето си от писма и се изправи чак извън стаята.

— Имам нужда от нови дрехи — каза той. — И от храна. И от четка за зъби. Излизам, г-н Помпа. Вие оставате тук. Направете нещо. Поприберете наоколо. Защо не разкарате графитите от стените? Ако не друго, да попочистим мястото!

— За Вас Всичко, Г-н Меентелиг.

— Отлично! — рече Олян и бодро закрачи по коридора, добре де, само за една крачка, след което изстена.

— Внимавайте С Глезена Си, Г-н Меентелиг — предупреди го г-н Помпа.

— А, и още нещо! — сети се Олян, подскачайки на един крак — Как успявате да ме следвате? Как изобщо е възможно да знаете, къде се намирам?

— Кармична Сигнатура, Г-н Меентелиг — отговори големът.

— И какво точно значи това? — настоя Олян.

— Значи Че Знам Точно Къде Се Намирате, Г-н Меентелиг.

Глиненото лице си остана безучастно. Олян се предаде.

Той изкуцука навън, в това, което за този град минаваше за свежа нова сутрин. През нощта се беше застудило, точно толкова, колкото да придаде свежест на въздуха и да събуди апетита на Олян. Кракът все още го болеше, но днес поне нямаше нужда от патерица.

И ето го Олян фон Ментелик, разхождащ се из града. Досега такова нещо не му се беше случвало. На покойния Албърт Искрометов му се беше случвало, както и на Мъндо Смит и на Едуин Стрийп и на още половин дузина други псевдоними, които той обличаше и събличаше като костюми. О, дълбоко в себе си той си оставаше Олян (ама какво име само, и да, той вече беше чул всички възможни бъзици), обаче те бяха отвънка, между него и света.