Лоис Бюджолд - Сетаганда

Появиха се осем реещи се мехура, които се подредиха в дъга отляво на сатрап-губернаторите. Гем-офицерите се подредиха по същия начин, но вдясно от тях. Те щяха да стоят през цялото време, разбра Майлс. Явно животът на един гем-генерал не се запълваше само с кръв и бира. А кой от тези мехури беше…

— Кои са тези дами? — попита Майлс, като кимна към октета.

— Съпругите на сатрап-губернаторите.

— Мислех си, че те не се женят.

— Титлата не предполага лична връзка. Те са назначени, точно както и самите сатрап-губернатори.

— А не от тях? Каква е функцията им? Нещо като секретарки?

— В никакъв случай. Те са избрани от императрицата за нейни представителки, отговарящи за всички въпроси, свързани със Звездните ясли. Всички хоут в съответната сатрапия изпращат своите генетични договори чрез съпругите до централната генна банка в Небесна градина, където се извършва кръстосването и всички генетични промени. Съпругите също така се грижат за завръщането на маточните репликатори при родителите. Това е най-странният товар, пътуващ в Сетаганданската империя веднъж годишно до всяка сатрапия.

— Това означава ли, че те пътуват всяка година до Ета Сета, за да съпровождат лично маточните репликатори?

— Да.

— Ясно. — Майлс се облегна назад със замръзнала усмивка. Вече разбираше начина, по който императрицата общуваше със сатрап-губернаторите. Готов беше да изяде ботушите си, ако не се окажеше, че всички съпруги са замесени в заговора. „Шестнадесет. Имам си работа с шестнадесет заподозрени вместо с осем. О, Господи!“ Трябваше да намери някакъв начин да съкрати списъка. Но от това логично следваше, че на убиеца на ба Лура може и да не му се е налагало да заеме или краде нечий мехур. Може просто да е имал свой собствен.

— А дали дамите работят в тясно сътрудничество със сатрап-губернаторите?

— Не зная със сигурност — сви рамене Маз. — Предполагам, че не е задължително. Сферите на дейността им не се припокриват.

На централната сцена се появи майордомът и с жест помоли за тишина. Гласовете замлъкнаха. Всеки хоут-лорд коленичи на предвидливо направените за целта подставки. Всички бели мехури замръзнаха по местата си. Майлс се зачуди дали те не си приказват по време на церемониите. Сред настъпилата тишина се появи самият император, ескортиран от телохранители в бели и кървавочервени униформи, с изрисувани като зебра лица, които трябваше да всяват ужас, ако се възприемаха сериозно. Майлс ги възприемаше точно така, но не заради грима, а поради личния си опит. Знаеше колко нервен и непредвидим става човек, когато осъзнава огромната отговорност, легнала върху плещите му.

За първи път през живота си Майлс виждаше сетаганданския император на живо. Наблюдаваше го толкова жадно, колкото беше наблюдавал сатрап-губернаторите. Императорът, хоут Флечър Гиайа, беше висок и слаб, с ястребово лице. Косата му още не беше започнала да посивява, независимо че беше прехвърлил седемдесетте. Беше заел поста си невероятно млад за сетаганданец — на по-малко от тридесет — и го беше задържал през цялата си несигурна младост досега, когато изглеждаше непоклатим. Спокоен и сигурен, той елегантно зае мястото си. Заобиколен от кланящите се изменници. Ноздрите на Майлс се разшириха и той си пое дъх, замаян от иронията на ситуацията. По знак на майордома всички отново мълчаливо заеха местата си.

Рециталът в памет на хоут Лизбет Дегтиар започна с главите на съзвездията с най-нисък ранг. Всяка поема трябваше да попадне в един от шестте правилни формални типа, които за щастие бяха къси. Майлс беше силно впечатлен от елегантността, красотата и дълбоките чувства в първите десет поеми. Сигурно рецитирането беше едно от важните събития, подобно на полагането на клетва или на брачната церемония. Всички бяха вперили погледи в рецитиращите. Голямо внимание се отдаваше на движенията, интонацията и на неуловимите вариации в облеклото — на Майлс му се струваше, че всички носят абсолютно еднакви бели роби. Но постепенно започна да забелязва отделни клиширани фрази и повтарящи се идеи. След тринадесетата поема погледът му започна да блуждае. Повече от всякога му се искаше Иван да е тук и да страда наравно с него.

От време на време Маз интерпретираше някои фрази и стихове, което му помагаше да не задреме — не беше спал добре през нощта. Всички сатрап-губернатори умело се преструваха, че представлението е погълнало цялото им внимание. Единствено престарелият губернатор на Мю Сета не прикриваше отегчението си и наблюдаваше със сардоничен поглед как по-младите и по-нископоставени, тоест всички останали, се потят на сцената. По-старите и по-опитни участници поне имаха по-добра дикция, ако не по-добри стихотворения.