Лоис Бюджолд - Сетаганда

Майлс мислеше за характера на лорд Хикс и се опитваше да го съпостави с осемте лица, подредени пред него. Убиецът-предател имаше в себе си нещо от тактически гений. Беше получил неочакваната възможност да се добере до огромна власт, беше насочил към това всичките си усилия, беше разработил план и нанесъл удара си. Колко бързо? Първият сатрап-губернатор беше пристигнал лично само десет дни преди Майлс и Иван, а последният — четири. Йенаро, както най-накрая доложиха от ИмпСи, беше направил скулптурата си само за два дни и я беше получил от неизвестен доставчик. Ба Лура можеше да бъде подкупен едва след смъртта на господарката си, тоест не по-рано от три седмици преди днешния ден.

Един възрастен хоут никога не би се заел с планове, за които щяха да са необходими години, преди да станат стопроцентово сигурни. Доказателство за това бе самата императрица. Майлс беше сигурен, че хоут-лордовете възприемат времето по съвсем различен начин. Цялата поредица събития миришеше на… младост. Или поне на човек с младо сърце.

Противникът на Майлс сигурно се намираше в странно състояние на духа в този момент. Той беше човек на действието и решенията. А сега трябваше да стои тихо и да не прави нищо, с което да привлече вниманието към себе си, особено откакто смъртта на ба Лура все повече преставаше да прилича на самоубийство. Трябваше да стиска здраво своята банка и Великия ключ до края на погребалните церемонии, след което спокойно да се завърне на планетата си — не би могъл да започне преврата оттук, не беше подготвил предварително нищо.

Дали вече беше изпратил Великия ключ, или го държеше при себе си? Ако го беше изпратил в сатрапията си, Майлс беше в голяма беда. Тоест, в по-голяма беда. Но дали губернаторът щеше да рискува да изгуби главния си коз по време на пътуването? Със сигурност не.

Поетите-аматьори му бяха дошли до гуша. Майлс откри, че вместо да работи върху решаването на загадките, подсъзнанието му следва своя собствена линия. В мозъка му се оформяше стихотворение в чест на мъртвата императрица:

Едва се стърпя да не скочи на сцената и да не изрецитира творбата си. Просто за да види какво ще стане.

Миа Маз забеляза вълнението му и се обърна към него.

— Добре ли сте?

— Да. Извинявайте — прошепна й той. — Просто главата ми се напълни с епиграми.

Очите й се разшириха и тя прехапа устни. Издаваха я само дълбоките трапчинки.

— Шшт!

Церемонията продължи без прекъсване. За съжаление Майлс имаше достатъчно време, за да съчини още стихове, които не отстъпваха по достойнства на първите. Загледа се в редицата бели мехури.

Как можеха хоут да понасят всички тези неща? Дали не бяха програмирали стихоплетството в гените си, подобно на всички останали промени, за които се носеха толкова слухове?

За щастие, преди да успее да измисли рима за „Воробьов“, на сцената се изкачи първият сатрап-губернатор и Майлс на секундата се събуди.

Стихотворенията на сатрап-губернаторите бяха великолепни, изпълнени в най-трудните форми. Както му прошепна Маз, повечето бяха написани от най-добрите поетеси на Небесна градина. Рангът имаше своите привилегии. Но колкото и да се опитваше, Майлс не можеше да открие в тях никакъв зловещ намек — заподозреният не използваше момента, за да признае публично своето престъпление, нито да извади някой от козовете си. Майлс беше почти изненадан. Местонахождението на тялото на ба Лура предполагаше, че лорд Хикс има слабостта да се перчи с извършеното. Или да прави Изкуство?

През цялото време императорът запази тържествената си маска. Всички сатрап-губернатори бяха възнаградени с одобрителното му кимане за елегантните си изпълнения. Майлс се чудеше дали Бенин е послушал съвета му и е говорил с господаря си. Надяваше се да е така.

След това рециталът внезапно приключи. Майлс потисна желанието си да ръкопляска. Това очевидно не трябваше да се прави. Майордомът се появи отново и направи някакъв таен знак, след който всички отново паднаха на колене. Императорът и свитата му се оттеглиха, следвани от белите мехури на съпругите, сатрап-губернаторите и техните гем-офицери. След това всички останали бяха свободни — да отидат в банята, както беше убеден Майлс.