Лоис Бюджолд - Сетаганда

Кети също беше съпровождан от гем-генерал с хоут-съпруга. Майлс се опита да прикрие изненадата си. Тя беше необикновена дори по стандартите на хоут. Косата й беше с цвят на тъмен шоколад, разделена по средата и спускаща се на две дебели плитки по гърба до пода. Кожата й беше с цвят на ванилов крем. Очите й, леко разширени при вида на приближаващия се Майлс, бяха с цвета на светла канела. Беше наистина като сладкиш и едва ли по-възрастна от Райън. Майлс дори се зарадва, че вече е виждал подобна красота, и това много му помогна да не падне на колене пред нея.

Илсъм Кети очевидно нямаше време или интерес да се занимава с чужденци, но независимо от причината не посмя да обиди Ронд. Майлс размени дежурните любезни фрази. Ронд използва момента да се отърве от Майлс и се измъкна към бюфета.

Раздразнен, Кети не успя да изпълни официалните си задължения, така че Майлс пое нещата в свои ръце и леко се поклони на неговия гем-генерал. Той беше на обичайната за поста си възраст, тоест жива антика.

— Моите почитания, генерал Чилиан. Учил съм за вас в учебниците по история. За мен е чест да се срещна с вас. И с вашата превъзходна дама. Не съм сигурен, че зная името й.

Веждите на генерала, които бавно се повдигаха нагоре, се спуснаха надолу и лицето му придоби леко намръщено изражение.

— Здравейте, лорд Воркосиган — поздрави го сдържано той. Хоут-дамата хвърли съвсем бегъл поглед към Майлс, сякаш той не съществуваше или поне й искаше да е така.

Ако Кети беше лорд Хикс, какво ли минаваше през ума му точно сега, в компанията на жертвата му? Беше подхвърлил фалшивия ключ на бараярците, бе накарал ба Лура да разкаже на Райън и да я убеди да отправи обвинение срещу крадците, беше убил слугата и чакаше резултата. Който най-изненадващо беше мълчание. Райън не беше казала на никого нито дума. Дали Кети се чудеше дали не е убил ба Лура преди той да направи признанието си? Всичко това сигурно беше много объркващо. Но по лицето на Кети не се четеше нищо, той дори не трепна. Което можеше да говори и за неговата невинност.

Майлс му се усмихна любезно и каза:

— Разбирам, че имаме едно и също хоби, губернаторе.

— Нима? — отговори незаинтересувано Кети.

— Интересът към сетаганданските имперски регалии. Такива изящни предмети, при това безценни източници за историята и културата на хоут-расата, не мислите ли? И за нейното бъдеще.

Кети го погледна безизразно.

— Не намирам подобно развлечение за подходящо за един чужденец.

— Дълг на всеки военен е да познава враговете си.

— Не бих могъл да зная. Това е задължение на гем.

— Като приятеля ви лорд Йенаро? Не е от хората, на които може да се разчита, губернаторе. Страхувам се, че скоро ще се убедите в това.

— Кой? — учудено повдигна вежди Кети.

Майлс вътрешно въздъхна. Искаше му се да напълни целия павилион с фаст-пента. Хоут се контролираха толкова добре, по дяволите! Сякаш лъжеха дори когато казваха истината.

— Дали бихте ме представили на губернатор хоут Слайк Гиайа, хоут Кети? Като роднина на император, не мога да се отърва от чувството, че с него имаме нещо общо.

Хоут Кети примигна, този път наистина учуден.

— Не вярвам Слайк да мисли същото… — По лицето му четеше, че се колебае дали няма да предизвика гнева на принц Слайк Гиайа, като му пробута някакъв досаден чужденец, та дори самият той да се отърве от Майлс. Личният интерес в крайна сметка надделя. Хоут Кети направи знак на гем-генерал Чилиан да се доближи и го отправи да получи разрешение за прехвърлянето. Майлс учтиво се сбогува, благодари на Кети и настигна генерала. Не искаше да остане с празни ръце. Имперските принцове не изглеждаха така достъпни както обикновените хоут-губернатори.

— Генерале… ако хоут Слайк не може да разговаря с мен, бихте ли му предали едно кратко съобщение? — Майлс се опитваше гласът му да звучи спокойно, независимо че куцукаше след генерала. Чилиан не забавяше крачки заради бараярския си гост. — Само няколко думи.

— Предполагам, че мога — сви рамене Чилиан.

— Кажете му… че Йенаро е наш.

Веждите на генерала се повдигнаха.

— Добре.

Разбира се, думите щяха да бъдат повторени по-късно пред сетаганданската имперска служба за сигурност. Майлс нямаше нищо против оттам да се заинтересуват малко повече от Йенаро.

Хоут Слайк Гиайа седеше в малка компания на хоут и гем в другия край на павилиона. Колкото и да беше необичайно, в нея имаше и един бял мехур, реещ се недалеч от принца. Съпровождаше го една гем-дама — Майлс я разпозна въпреки белите одежди, които носеше. Беше жената, която се срещна с него на партито у Йенаро. Тя го забеляза да се приближава, погледна го за миг и отмести очи. Кой беше в мехура? Райън? Съпругата на Слайк? Или някоя друга?