Лоис Бюджолд - Сетаганда

Макар че се бяха лишили от традиционното предназначение на сексуалността, хоут все още си оставаха хора в достатъчна степен, за да запазят общото приемане на храна като основна форма на церемониите си. По свой собствен начин. Парчетата месо бяха скулптирани като цветя. Зеленчуците бяха във формата на раци, а плодовете — на малки животни. Майлс се загледа в чинията с варен ориз пред себе си. Всяко зърно беше ръчно украсено със сложни спирални мотиви. Очите му почти изскочиха от орбитите си. Овладя изумлението си и се опита да се съсредоточи върху належащите работи.

Неофициалният (по сетагандански стандарти) обяд беше сервиран в дълъг павилион, гледащ, както обикновено, към градината и осветен от топлото следобедно сияние, което предразполагаше към отпускане. Хоут-дамите се бяха оттеглили някъде — очевидно на някое място, където да могат да излязат от мехурите си и да се хранят. Това беше най-изисканият бюфет за след рецитали в цялата Небесна градина. Самият император се намираше някъде в другия край на изящната постройка. Майлс не беше много сигурен как Воробьов е успял да ги вкара тук, но той определено заслужаваше похвали за всеотдайната си служба. Очите на Маз светеха. Беше хванала Воробьов под ръка и очевидно се намираше в някакъв социологически рай.

— Започва се — промърмори Воробьов и Майлс вдигна глава. В препълнения павилион влизаше свитата на хоут Есте Ронд. Другите хоут не знаеха как да се държат с чужденците и се преструваха, че бараярците не съществуват. Есте Ронд нямаше тази възможност. Едрият, облечен в бяло сатрап-губернатор, следван от своя гримиран униформен гем-генерал, спря, за да поздрави съседите си.

Зад гем-генерала стоеше облечена в бяла роба жена — нещо необичайно за тази предимно мъжка обстановка. Сребристорусата й коса беше вързана на опашка и стигаше до глезените й. Тя стоеше, свела очи, без да произнесе нито дума. Беше много по-възрастна от Райън, но определено беше хоут. Сигурно беше съпруга на генерала — можеше да се очаква, че всеки офицер, добрал се до такъв висок пост, трябва да е заслужил подобна чест много преди това.

Маз даваше на Майлс някакъв тих, но тревожен сигнал — главата й леко се поклащаше, а устните й безмълвно казваха: „Не, не!“ Какво се опитваше да каже? Хоут-съпругата очевидно нямаше да проговори, докато не я заговорят. Майлс никога не беше виждал в езика на тялото израз на такава сдържаност, дори и у хоут Райън.

Губернатор Ронд и Воробьов си размениха цял куп любезности и Майлс разбра, че сигурно Ронд е бил техният входен билет.

— Лейтенантът проявява задълбочен интерес към тънките моменти в сетаганданската култура. — С тези думи Воробьов достигна кулминацията на своята дипломатична реч.

Хоут Ронд сърдечно кимна. Явно когато Воробьов представяше някого, това не оставаше незабелязано дори от сетаганданските хоут-лордове.

— Изпратен съм да се уча и да служа, сър. За мен това е дълг и удоволствие — поздрави го Майлс с внимателно отмерен поклон. — И трябва да заявя, че научих доста интересни неща — усмихна се той с ъгълчетата на устата си, като се стараеше думите му да прозвучат колкото се може по-двусмислено.

Ронд му отвърна със студена спокойна усмивка. Но ако той беше лорд Хикс, точно това би трябвало да се очаква от него. Обмениха още няколко празни приказки за дипломатическия живот, след което Майлс рискува:

— Хоут Ронд, ще бъдете ли така добър да ме представите на губернатор хоут Илсъм Кети?

Тънка като бръснач усмивка се появи на устните на Ронд и той погледна към своя колега-губернатор, който го превъзхождаше генетично.

— Защо не? Разбира се, лорд Воркосиган. — Майлс разбра, че щом на Ронд му се налага да се цапа с чужденци, той с радост би поделил неприятното задължение с някой друг.

Ронд го поведе навътре. Воробьов остана да разговаря с гем-генерала на Ро Сета, който проявяваше откровен професионален интерес към потенциалните си врагове. Посланикът едва забележимо повдигна вежди — ясен предупредителен знак към Майлс. Майлс му отговори, като леко разтвори длан — „Ще бъда послушен.“

Щом се отдалечиха достатъчно от посланика, Майлс тихо каза на Ронд:

— Разбирате ли, ние знаем за Йенаро.

— Моля? — отговори Ронд с напълно естествено объркване. Стигнаха до малката група на хоут Илсъм Кети.

Отблизо Кети изглеждаше още по-висок и слаб. Беше направо изваян — ястребовият нос очевидно беше на мода откакто Флечър Гиайа се беше възкачил на трона. Тъмната му коса беше посребрена по слепоочията. Но тъй като той беше само на около четиридесет и пет, при това хоут… Господи, ами разбира се! Среброто в косите му, макар и да беше съвършено, сигурно беше изкуствено, развеселен си помисли Майлс. В един свят на старци не беше особено подходящо да изглеждаш млад — особено когато си млад.