Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Предполагам, не бихте се съгласили да им отговорите под въздействието на фаст-пента, нали? — попита Бенин без много надежда.

— А… — Майлс бързо премисляше, — може би, със съгласието на посланик Воробьов. — Което определено нямаше да получи. Бенин леко се усмихна на умелия и деликатен отказ без отказване.

— Във всеки случай, бих се радвал да продължим нашия разговор, лорд Воркосиган.

— Когато ви е удобно. На ваше разположение съм още девет дни.

— Благодаря, лорд Воркосиган — внимателно го погледна Бенин.

Майлс имаше цял куп въпроси, но засега не посмя да пита повече. Искаше да създаде само впечатление за професионален интерес. Примамливо, но и опасно беше да мисли за Бенин като за съюзник. Но поне имаше сигурно око в Небесна градина. Е, наистина, това око наблюдаваше и самия него. Трябваше да има някакъв хитър начин да накара Бенин да се плесне по челото и да си каже: „Я да погледна по-отблизо тези сатрап-губернатори!“ Той определено гледаше в правилната посока — нагоре. Нагоре и през рамото си. Възможно най-неудобната позиция за работа.

Колко силен натиск можеше да окажат сатрап-губернаторите, всички до един близки роднини на императора, върху охраната на Небесна градина? Не кой знае колко — на тях със сигурност се гледаше като на потенциална заплаха. Но някой от тях би могъл да има подходящи връзки от доста време. И същевременно да е бил напълно лоялен до този момент. Това би било тежко обвинение. Бенин би трябвало да успее още от първия път. Просто не би имал шанс за повторен опит.

Дали някой го беше грижа за убийството на роба ба? Доколко Бенин се интересуваше от абстрактната справедливост? Доколко беше склонен да рискува? Колко можеше да загуби? Дали имаше семейство или беше като монах-отшелник, напълно отдаден на работата си? За чест на гем-полковника, в края на срещата той гледаше Майлс в очите, защото беше заинтересуван от думите му, а не за да не гледа тялото му.

Майлс се изправи.

— Гем-полковник… мога ли да ви посъветвам нещо лично?

Бенин кимна. В очите му се четеше любопитство.

— Имате добра причина да подозирате, че имате проблем с някой, който стои по-високо от вас. Но все още не знаете колко по-високо. Ако бях на ваше място, бих се отнесъл до най-висшестоящия. Срещнете се лично с императора. Това е единственият начин, по който можете със сигурност да разколебаете убиеца.

Дали лицето на Бенин не пребледня под рисунките? Нямаше начин да разбере.

— Чак толкова високо… лорд Воркосиган, не съм близък с небесния си господар.

— Не става дума за близост. Става дума за работа, а тя е негова работа. Ако наистина желаете да му бъдете от полза, точно сега е времето да започнете. Императорите са просто хора. — Е, император Грегор поне беше човек. Сетаганданският император беше хоут-човек. Майлс се надяваше, че това също се брои. — Ба Лура трябва да е бил за него нещо повече от най-обикновена мебел, щом му е служел повече от половин век. Не обвинявайте никого, просто поискайте от него да предпазва вашето разследване от осуетяване. Ударете пръв, още днес, преди… някой… да започне да се страхува от вашата компетентност.

„Ако ще ми прикриваш задника, Бенин, поне го прави правилно, за Бога.“

— Аз ще… обмисля съвета ви.

— Успех. — Майлс се усмихна и му кимна, сякаш всичко това не беше и негов проблем. — Голямата игра е най-добрата игра. Въпрос на чест.

Бенин се поклони, кисело се усмихна и се остави да бъде изпратен от телохранителя до изхода на посолството.

— До нови срещи — обади се Майлс след него.

— Бъдете сигурен.

Майлс изпитваше непреодолимо желание да се строполи на пода, но в този момент влезе Воробьов, който без съмнение беше чул всичко. С него беше още един мъж. Иван ги следваше. По лицето му се четеше мрачно безпокойство.

Непознатият беше на средна възраст, със среден ръст и беше облечен в свободен, добре ушит костюм на сетагандански гем-лорд с умерени цветове. Дрехите му прилягаха добре, но лицето му не беше изрисувано, а прическата беше на бараярски офицер. Гледаше… заинтересувано.

— Разпитът премина много добре, лорд Воркосиган — обади се Воробьов. Майлс донякъде се успокои. Не беше ясно кой кого е разпитвал.

— Гем-полковник Бенин очевидно е много интелигентен — каза Майлс. — А… — Той хвърли поглед към спътника на Воробьов.

— Позволете ми да ви представя лорд Ворийди — каза посланикът. — Сър, това е лорд Воркосиган. Лорд Ворийди е експерт в работите на нашите гем-приятели във всеки техен аспект и сфера на изява.