Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Често е точно така — каза Бенин.

— Тъкмо затова ви попитах дали някой е забелязал ба Лура да влиза в ротондата. Може ли някой да е използвал подобен мехур? Те толкова ли са анонимни, колкото изглеждат, или имате някакъв начин да ги различавате?

— Те са лично притежание. И всеки има уникален електронен подпис.

— Но всяка предохранителна мярка, направена от човек, може да бъде надхитрена от друг човек, стига да разполага с необходимите ресурси.

— Този факт ми е известен, лорд Воркосиган.

— Хм. Разбира се, ясно ви е какво имам предвид. Да предположим, че ба Лура е бил зашеметен някъде другаде — теория, която, за съжаление, не може да се докаже поради прибързаната кремация, и в безсъзнание е бил пренесен в някой мехур до онова невидимо място, където гърлото му тихо и безпрепятствено е било прерязано. Мехурът продължава пътя си. Цялата операция не би отнела повече от петнадесет секунди. Не би изисквала кой знае колко голяма физическа сила от страна на убиеца. Но не зная дали техническите подробности в устройството на тези мехури позволяват подобно нещо. Както не зная и дали в ротондата са влизали и излизали мехури — колко движение е имало в момента, за който говорим? Надали е било чак толкова много. Дали вътре са влизали и излизали някакви хоут-сфери?

Бенин се облегна назад, сви устни и погледна Майлс с открит интерес.

— Много сте наблюдателен, лорд Воркосиган. В интересуващия ни отрязък от време през ротондата са минали пет слуги ба, четирима души от охраната и шест хоут-дами. Ба са имали работа — трябвало е да дооправят украсата и да поддържат безупречна чистота. Хоут-дамите често влизат да медитират и да изразят почитта си към Небесната господарка. Срещнах се с всички тях. Никой не е забелязвал ба Лура.

— Значи… някой от тях лъже.

Бенин сплете пръсти и го погледна.

— Нещата не са толкова прости.

Майлс замълча за момент, после каза:

— Аз самият не обичам да правя вътрешни разследвания. Предполагам, че сте документирал и всяка своя стъпка, отнасяща се до случая.

— Това е изцяло мой проблем — почти се усмихна Бенин.

Майлс откри, че човекът започва да му харесва.

— Като имаме предвид обстоятелствата, рангът ви не е достатъчно висок за случай от такова височайше естество, нали?

— Това също… е мой проблем.

— От жизнена важност.

Бенин се намръщи. Да. Майлс все още не беше казал нищо, за което да не е мислил и Бенин — нищо, че не го беше произнесъл на глас. Майлс реши да продължи да подхвърля следи.

— Бих казал, че сте си навлекли сериозна неприятност с това убийство, гем-полковник — отбеляза той. Вече никой не се преструваше, че става дума за самоубийство. — Въпреки това, ако то е било извършено по начина, по който предположих, можете да си извадите доста заключения относно убиеца. Рангът му би трябвало да е висок, достъпът му до вътрешната охрана — почти пълен. И, извинете ме, той има доста особено чувство за хумор за един сетаганданец. Подобна обида на императрицата граничи с нелоялност.

— Това е според вашия метод — позволи си комплимент Бенин. — Онова, което ме тревожи, е мотивът. Беззащитният стар ба е служил на Небесната господарка от десетилетия. Отмъщението ми се струва най-неподходящата подбуда.

— Мм, може би. Значи ако ба Лура е стар служител, може би убиецът му е някой новодошъл. Помислете си — десетилетия, прекарани в подобна обстановка и попиване на всевъзможни тайни… ба е бил в изгодната позиция да знае най-различни неща за изключително високопоставени особи. Да предположим… че ба е бил изкусен, да кажем, да изнуди някого. Бих се замислил дали движенията му през последните няколко дни не биха разкрили нещо. Например дали е напускал Небесна градина?

— Това… разследване продължава.

— Ако бях на ваше място, бих се насочил точно в тази посока. Ба може да е разговарял с убиеца си. — „Да, на борда на неговия кораб.“ — Според мен по всичко личи, че убиецът е бил накаран да действа бързо. Ако е имал на разположение пред себе си месеци, за да планира действията си, всичко щеше да стане много по-тихо и незабележимо. Мисля, че повечето негови решения са били взети прибързано, може би в самия момент, и очевидно някои от тях са лоши.

— Не чак толкова лоши — въздъхна Бенин. — Но вие сте интересен човек, лорд Воркосиган.

Двусмислицата беше очевидна.

— Чувствам се като риба във вода в тази област. Това е първата възможност да говоря по професионални въпроси, откакто съм на Ета Сета. — Майлс му отправи щастлива усмивка. — Ако имате още въпроси, моля, не се стеснявайте да се отбиете пак.