Лоис Бюджолд - Сетаганда

Майлс се помъчи да запази самообладание. „Какво е станало?… Може би засега нищо. Успокой се.“

— Каза ли за какво?

— Изглежда, е бил натоварен да разследва самоубийството на онзи нещастен роб. И вашите, хм, погрешни движения са привлекли вниманието му. Мисля, че ще съжалявате за постъпката си.

— И… трябва ли да говоря с него?

— Решихме, че няма да е учтиво да откажем. Настанихме го в един от малките салони на приземния етаж. Разбира се, салонът е под наблюдение. С вас ще има личен телохранител. Просто за да подчертае статута ви. Не вярвам Бенин да крои планове за убийство.

„Решихме.“ Значи полковник Ворийди, с когото Майлс все още не се беше срещнал, а сигурно и Воробьов, щяха да слушат всяка дума. По дяволите!

— Много добре, сър. — Майлс се изправи и последва посланика. Иван го наблюдаваше с вида на човек, очакващ нещо крайно неприятно и неминуемо.

Малкият салон беше точно това, което се предполагаше — удобно мебелирана стая, предназначена за срещи между двама или трима души, в невидимата компания на подслушвателните устройства и камерите. Гем-полковник Бенин очевидно нямаше нищо против всяка негова дума да се записва. Телохранителят пред вратата се вмъкна вътре след Майлс и посланика и мълчаливо застана на мястото си. Беше висок и едър дори за бараярец, със забележително безизразно лице. Носеше отличителните белези на старши сержант от специалните части и Майлс реши, че физиономията му е резултат от дълги упражнения.

При влизането им гем-полковник Бенин учтиво се изправи. Беше среден на ръст и по всяка вероятност в него или в непосредствените му предшественици нямаше хоут-гени — хоут обичаха високия ръст. Явно се беше издигнал до поста си благодарение на заслугите си, а не поради социалното си положение, което само по себе си не означаваше непременен плюс в очите на Майлс. Изглеждаше спретнат в тъмночервената сетаганданска униформа — всекидневното облекло на служителите от охраната на Небесна градина. Разбира се, цялото му лице беше изрисувано, но с белезите на имперската служба, а не на клана му, с което показваше на кого е предан на първо място. Бялата основа и сложно заплетените черни линии и червени петна напомняха на Майлс за кървяща зебра. Но това беше украса, която би трябвало да изисква незабавното и дълбоко уважение и пълното безпрекословно подчинение на службите от всички осем планети. Бараяр естествено не беше между тях.

Майлс се опита да разчете лицето зад маската. Бенин приличаше на човек около четиридесетте — млад за поста си, но не необикновено млад. Явно основният израз на това лице беше внимателен и сериозен, въпреки че полковникът си позволи една кратка вежлива усмивка, когато Воробьов го представи на Майлс, както и кратка усмивка на облекчение, когато посланикът ги остави сами.

— Добро утро, лорд Воркосиган — започна Бенин. Явно беше опитен, тъй като един бърз поглед му беше достатъчен, за да разгадае психическата нагласа на Майлс. — Посланикът обясни ли ви защо съм тук?

— Да, полковник Бенин. Разбрах, че сте натоварен с разследването на смъртта на онова нещастно създание — ако това е точният израз, — което бяхме така шокирани да видим да лежи на пода на ротондата онзи ден. — „Най добрата защита е умелото нападение.“ — Стигнахте ли до заключението, че е било самоубийство?

— Очевидно — присви очи Бенин, но беше прекъснат.

— Е, очевидно е, че ако се съди по кръвта, ба е умрял на място, а не че гърлото му е било прерязано другаде, а тялото донесено по-късно. Но ми се струва, че ако резултатите от аутопсията покажат, че ба е бил в безсъзнание в момента на смъртта, това би отхвърлило тезата за самоубийство. Това е сложен тест — шокът от смъртта покрива шока от безсъзнанието, но ако търсите по-внимателно, ще намерите следи. Знаете ли дали е бил направен подобен тест?

— Не.

Майлс не беше сигурен какво означава това — че тестът не е бил направен или че Бенин не знае за него.

— Защо? Ако бях на ваше място, това щеше да е първото нещо, което щях да поискам. Можете ли да го проведете сега? Въпреки че два дни не са много кратък срок в подобни случаи.

— Аутопсията приключи. Тялото е кремирано — с равен глас произнесе Бенин.

— Какво, вече е кремиран? Преди делото да бъде закрито? Кой е наредил това? Не вие, със сигурност.

— Не… лорд Воркосиган, това не е ваша грижа. Не съм дошъл тук да говорим за това — рязко каза Бенин, после спря. — Защо е този болезнен интерес към прислужника на Небесната господарка?