Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Назначете някой без опит — предложи Майлс. — Предполагам, че госпожа Маз не би отказала ученици?

— Това е идея… — Воробьов беше поразен. — Маз, трябва да го обсъдим, но сега трябва да говоря с Уилстър, ето го на бюфета. Ако имам късмет, ще го хвана с пълна уста. Извинете… — Задълженията му по представянето приключиха и Воробьов изчезна възможно най-дипломатично.

Маз се обърна към Майлс.

— Искам да ви кажа, лорд Воркосиган, че ако можем да направим нещо за сина и племенника на адмирал Арал Воркосиган по време на престоя им на Ета Сета… всички сме на ваше разположение.

— Не предлагайте подобно нещо на Иван — усмихна се Майлс. — Ще го приеме твърде лично.

Жената проследи погледа на Майлс надолу, където лорд Йенаро водеше братовчед му през скулптурата си, усмихна се закачливо и на бузата й се появи трапчинка.

— Няма проблеми.

— Ами… нима гем-дамите се различават толкова много от гем-лордовете, че е необходима отделна специалност? Признавам, че гледната точка на повечето бараярци към гем-лордовете е през оптичните мерници.

— Преди две години бих осъдила подобен милитаристичен възглед. Но след сетаганданското нападение съм склонна да го приема. Всъщност гем-лордовете толкова приличат на Вор, че сигурно ще ви се сторят много по-близки, отколкото са на нас. Хоут-лордовете са… нещо друго. А сега започвам да разбирам, че хоут-дамите са още по-различни.

— Толкова ли са изолирани жените на хоут-лордовете… те изобщо проявяват ли се по някакъв начин? Имам предвид, някой изобщо вижда ли ги? Те нямат власт.

— Имат по свой начин. Контролират собствените си области успоредно с мъжете, без да им съперничат. Всичко това има смисъл, но те просто не си дават труда да го обясняват на външните.

— На чужденците.

— И на тях също. — Трапчинката се появи отново.

— А… добре ли сте запозната със символите на гем и хоут-лордовете? Имам предвид печати, гербове и разни подобни неща. Мога да различа около петдесет емблеми на различните кланове и, разбира се, всичките им военни знаци, но това със сигурност е капка в морето.

— Доста съм запозната. Имат много сложна вътрешна йерархия. Но не мога да твърдя, че знам всичко.

Майлс се намръщи, но после реши да използва момента. Нищо не се случваше тази вечер, това беше сигурно. Извади листа от джоба си и го разгъна на парапета.

— Позната ли ви е тази емблема? Попаднах на нея… случайно. Но определено прилича на герб или нещо подобно, ако разбирате какво имам предвид.

Тя се загледа с интерес в изображението.

— Не мога да го разпозная точно в момента. Но вие сте съвсем прав. Това е типичен сетагандански стил. Все пак е доста стар.

— По какво съдите?

— Ами, това със сигурност е личен печат, а не емблема на клан, но не е вписан. През последните три поколения хората поставят личните си знаци в картуши с повече или по-малко украсени краища. На практика можете да определите десетилетието по украсата.

— Хм.

— Ако желаете, бих могла да проверя в справочниците си.

— Наистина ли? Ще ви бъда много благодарен. — Той сгъна листа и й го подаде. — Аз… ще ви бъда много признателен, ако не го показвате на никого.

— Моля?

— Извинете. Професионална деформация. Аз… — Затъваше все повече и повече. — Просто навик.

За щастие беше спасен от пристигането на Иван. Набитото око на братовчед му веднага отбеляза прелестите на жената и той и се усмихна така искрено и чаровно, както щеше да направи и със следващата дама. И с по-следващата. Гем-артистът все така беше залепен за него. Майлс представи и двамата. Маз, изглежда, се срещаше с Йенаро за първи път. В присъствието на сетаганданеца Майлс не посмя да повтори пред Иван предложението в знак на огромната благодарност на Вървейн към клана Воркосиган, но Маз определено беше приятелски настроена.

— Трябваше да дойдеш, Майлс — обърна се към него Иван. — Невероятно. Просто не е за изпускане.

— Да, наистина е много красива.

„Нали я видях първи, по дяволите.“

— Желаете ли да я разгледате, лорд Воркосиган? — Йенаро беше нетърпелив и изпълнен с надежда.

Иван прошепна в ухото на Майлс:

— Това е подарък на лорд Йенаро на марилаканското посолство. Не бъди простак, Майлс! Знаеш колко чувствителни са сетаганданците по отношение на техните… произведения на изкуството.

Майлс въздъхна и се усмихна на Йенаро.

— Разбира се. Тръгваме ли?

Майлс се извини и двамата с Йенаро тръгнаха надолу. Пред входа на скулптурата спряха и зачакаха цветния цикъл да започне отначало.