Лоис Бюджолд - Сетаганда

— Желаете ли лекарска помощ, лорд Воркосиган? — попита той.

— Не. Благодаря ви. Ще изчакам докато се приберем.

„Само колкото се може по-бързо, за Бога!“

Берно прехапа долната си устна и се обърна към все още извиняващия се Йенаро.

— Лорд Йенаро, страхувам се, че…

— Да, да, незабавно го изключете. Незабавно ще изпратя слугите си да го демонтират. Нямах никаква представа… нали на всички им харесваше… трябва да се реконструира. Или не, направо да се унищожи. Толкова съжалявам… такъв ужас…

„Нали?“ — помисли си Майлс. Да изложи на показ физическия си недъг пред възможно най-много хора, при това в самото начало…

— Не, не, не го унищожавайте. — Посланик Берно изглеждаше ужасен. — Но определено трябва да се види от инженер по безопасността и да се модифицира, или да се постави предупредителен надпис…

Иван се появи отново и направи знак с вдигнат нагоре палец. Последваха неизбежните вежливи сбогувания и след няколко минути Воробьов и Иван придружаваха Майлс в асансьора към земехода. Майлс се тръшна на седалката и застена от болка. Иван погледна треперещото му тяло, свали горната си дреха и я метна на раменете му.

— Добре, нека видим пораженията. — Иван опря единия крак на Майлс на коляното си и нави крачола. — По дяволите, сигурно много боли.

— Доста — съгласи се Майлс.

— Но едва ли беше опит за убийство — обади се Воробьов. Устните му бяха стиснати, той трескаво обмисляше ситуацията.

— Не — съгласи се Майлс.

— Берно ми каза, че хората от охраната му са проучили скулптурата преди да я монтират. Естествено, търсели са бомба или подслушвателни устройства, но все пак…

— Сигурен съм, че са го направили. Не би могла да навреди на никого… с изключение на мен.

— Мислите, че е капан? — без усилие продължи мисълта му Воробьов.

— При това доста добре замислен, ако е истина — обади се Иван.

— Не съм… сигурен. — „Това е било целта. При цялата тази красота…“ — Сигурно за изработката му са били необходими дни, ако не и седмици. Преди две седмици ние дори не знаехме, че ще сме тук. Кога тази скулптура е пристигнала в посолството?

— Според Берно, снощи — отговори Воробьов.

— Тоест точно преди да пристигнем — „Преди нашето малко приключение с човека без вежди. А може би двете неща са свързани?“ — А преди колко време получихте поканата за банкета?

— Преди три дни.

— Сроковете са прекалено къси за организирането на заговор — отбеляза Иван.

Воробьов се замисли.

— Мисля, че трябва да се съглася с вас, лорд Ворпатрил. Защо просто не забравим този неприятен инцидент?

— Засега — каза Майлс.

„Не беше никакъв инцидент. Беше истинско покушение. Лично срещу мен. Щом има залпове, следва война.“

С това изключение, че обикновено се знаеше защо избухва войната. Кой беше врагът?

„Лорд Йенаро, обзалагам се, че партито ще бъде вълнуващо. Не бих го пропуснал за нищо на света.“

— Истинското име на имперската резиденция е Небесна градина — каза Воробьов, — но всички галактици я наричат просто Ксанаду 1 1 Лятната резиденция на хан Кубилай в Югоизточна Монголия, прочута с красотата и богатствата си. — Б.пр. . Сега ще видите защо. Дюви, дай панорамен изглед.

— Да, милорд — отвърна младият сержант, който управляваше, и промени контролиращата програма. Леколетът направи вираж и се насочи към подредените като блестящи сталагмити градски кули.

— По-леко, ако обичаш. Стомахът ми в този ранен час…

— Да, милорд. — Леко разочарован, пилотът намали скоростта до по-разумни граници. Гмурнаха се надолу, заобиколиха една сграда, която според Майлс беше висока поне километър, и отново се понесоха нагоре. Хоризонтът изчезна.

— Еха! — обади се Иван. — Това е най-големият купол, който съм виждал. Не предполагах, че могат да ги правят толкова големи.

— За поддръжката му е необходима енергията на цяла централа — каза Воробьов. — И на втора за вътрешността.

Млечнобелият мехур с диаметър шест километра отразяваше утринното слънце на Ета Сета. Лежеше в самия център на града подобно на огромно яйце в купа, като перла, чиято цена беше неизмерима. Беше обкръжен от широк километър и половина парк, следван от улица, която хвърляше сребърни отблясъци, от още един парк и от обикновена улица, претоварена от движение. От нея тръгваха осем широки булеварда, подобни на спиците на колело. Резиденцията сякаш беше самият център на вселената, помисли си Майлс. Несъмнено ефектът беше търсен съзнателно.