Лоис Бюджолд - Сетаганда

Докато обикаляше на около три метра около нея, Майлс усети феромоните в парфюма й. Това беше прекалено. Иван вече не беше на себе си. Тъмните му очи горяха, докато разказваше някаква история, в която самият той се проявяваше като герой. Беше нещо за военни упражнения естествено. Същински Марс и Венера, няма що. Но тя, изглежда, се забавляваше.

Не че Майлс искаше от чиста завист да отрече успеха на Иван с жените. Просто би било хубаво някой да го накара да се поизпоти. Все пак Иван твърдеше, че сам трябва да изковеш късмета си. Неговото гъвкаво его можеше да поеме дузина откази за една вечер само и само за да бъде възнаградено накрая с лека усмивка. Майлс си помисли, че би бил мъртъв след третия опит. Сигурно моногамията беше за него просто нещо естествено.

„По дяволите, трябва поне да постигнеш това, преди да се посветиш на по-големи амбиции.“ Досега не беше успял да привлече вниманието дори на една-единствена жена. Естествено трите години, прекарани в тайни операции, както и периодът преди това в предимно мъжко обкръжение, доста бяха намалили възможностите му.

Хубава теория. Защо тогава същите условия не бяха спрели Иван?

„Елена…“ Да не би все още да се надяваше на невъзможното? Майлс беше убеден, че съвсем не е толкова придирчив, колкото Иван — просто не можеше да си го позволи, — но все пак тази красива дама беше лишена от… какво? Интелигентност? Непринуденост. Но Елена беше избрала друг и може би беше постъпила мъдро. Крайно време беше и Майлс да се опита да направи нещо по въпроса. Просто му се искаше перспективата пред него да не е толкова мрачна.

Малко след Майлс от другата страна се приближи сетагандански гем-лорд. Беше висок и мършав. Лицето над тъмните му широки одежди беше младо. Майлс предположи, че не е много по-възрастен от Иван и него. Черепът му беше ъгловат, с издадени скули. Едната беше украсена със стилизиран цветен водовъртеж, който показваше ранга и клана му. Беше умален вариант на рисунките, които покриваха цялото лице на някои от сетаганданците — нова младежка мода, все още неодобрявана от по-старото поколение. Дали беше дошъл да спаси дамата си от аспирациите на Иван?

— Лейди Гел — леко се поклони той.

— Лорд Йенаро — отвърна му тя с точно премерено кимване, от което Майлс разбра две неща: първо, нейният статус в гем-общността бе по-висок, отколкото на мъжа, и второ, той не й беше съпруг или брат. Иван май беше в безопасност.

— Виждам че сте попаднали на една от галактическите чудатости, за които толкова копнеехте — каза лорд Йенаро.

В отговор тя му се усмихна. Ефектът беше направо ослепителен. Майлс би дал какво ли не усмивката да беше предназначена за него. Лорд Йенаро обаче остана невъзмутим. Явно постоянните срещи с гем-дами му бяха създали имунитет.

— Лорд Йенаро, това е лейтенант лорд Иван Ворпатрил от Бараяр, а това… — Миглите й потрепнаха, давайки на Иван да разбере, че трябва да представи Майлс. Жестът беше така твърд и заповеднически, сякаш го беше пернала с ветрилото си през ръцете.

— Братовчед ми лейтенант лорд Майлс Воркосиган — незабавно реагира Иван.

— О, бараярските пратеници. — Лорд Йенаро се поклони отново, този път по-дълбоко. — Колко се радвам, че ви срещнах.

Майлс й Иван кимнаха. Майлс се постара кимването му да бъде малко по-леко от това на братовчед му — много фина градация, за жалост сигурно останала незабелязана.

— Свързани сме исторически, лорд Воркосиган — продължи Йенаро. — Хора от нашите родове са се срещали и преди.

Майлс си пое дъх. „О, по дяволите, дано да не е някакъв роднина на гем-генерал Естанис, решил да се добере до сина на Арал Воркосиган…“

— Вие сте внук на генерал граф Пьотър Воркосиган, нали?

Стара история, не нова. Майлс почувства облекчение.

— Точно така.

— В такъв случай аз съм в известен смисъл вашата противоположност. Дядо ми е гем-генерал Йенаро.

— О, нещастният главнокомандващ на… как я наричате — бараярската експедиция? Или разузнавателна акция? — вметна Иван.

— Гем-генералът, който изгуби бараярската война — отсече Йенаро.

— Йенаро, защо трябваше да споменавате това? — обади се лейди Гел. Дали наистина й се искаше да чуе края на историята на Иван? Майлс би могъл да й разкаже една много по-забавна история за едно учение, в което Иван вкара патрула си в кал до кръста и трябваше да пращат спасителен отряд…

— Не споделям напълно това мнение — дипломатично се намеси Майлс. — Генерал Йенаро имаше лошия късмет да бъде последният от петимата гем-генерали, които вкупом загубиха бараярската война. Затова всички обвинения паднаха върху него.