Лоис Бюджолд - Братя по оръжие

— Мога и просто да ги убивам — изръмжа клонингът.

— Вярно е, но като цяло не е практично. Такива хора обикновено имат телохранители. Рано или късно някой от тях ще убие теб и всичко ще свърши. Виж, трябва да има безброй възможности. Не се хващай за първата, която ти дойде наум. Например, да речем, че се върнеш с мен на Бараяр. Като лорд Марк Воркосиган, можеш да очакваш след време да натрупаш лична и финансова мощ. Да довършиш образованието си — да се подготвиш добре, за да атакуваш проблема стратегически, а не просто да се хвърлиш към първата срещната стена и да си разбиеш главата.

— Никога няма да отида на Бараяр — изсумтя Марк.

„Да, изглежда, че и най-хубавите жени в галактиката са напълно съгласни с теб… може би си по-умен, отколкото смяташ. — Майлс въздъхна. — Куин, Куин, Куин, къде си?“ В коридора навън полицаите товареха последните тела върху гравитоносилка. Скоро щеше да настъпи развръзката.

Майлс забеляза, че братовчед му го наблюдава.

— Съвсем си се побъркал — убедено каза Иван.

— Защо? Не смяташ ли, че е време някой да се заеме с ония копелета на Джаксън Хол?

— Естествено, но…

— Аз не мога да огрея навсякъде. Но бих могъл да подкрепя проекта — Майлс погледна Марк, — ако окончателно си се отказал да се правиш на мен, разбира се. Е?

Клонингът зяпаше дисплея.

— И ти можеш да го направиш. Цяло чудо е, че не се опитваш да се смениш с мен. — Марк го погледна и подозрението отново се разгоря в очите му.

Насмалко да се засмее. Какво изкушение! Да се облече в цивилни дрехи, да влезе в метрото и да изчезне с кредитен чек за половин милион марки в джоба. Да стане свободен… Погледът му попадна върху мръсната имперска униформа на Иван, символ на тяхната служба. „Човек се познава по делата му…“ Не. Най-грозният син на Бараяр предпочиташе да остане негов герой. А не да се свре в някоя дупка и да остане анонимен.

Като ставаше дума за дупки, бе крайно време да изпълзят от тази. Последният от полицейския боен взвод се скриваше зад завоя на коридора след гравитоносилката. Скоро щяха да се появят техниците. Трябваше да побързат.

— Да вървим — каза Майлс, изключи скенера и взе фенерчето си.

Иван облекчено изсумтя и се пресегна да отвори люка. После повдигна Майлс на раменете си, а той на свой ред му хвърли алпинистките ремъци отново. За миг на лицето на Марк се изписа паника, когато осъзна защо може да са го оставили последен, но се успокои, щом го изтеглиха. Майлс прибра скенерния излъчвател в кутията, включи ръчния си комуникатор и прошепна:

— Докладвай за положението, Ним.

— И двата ни гравитокара са във въздуха, господин адмирал, на около километър навътре в сушата. Полицията блокира района, в който се намирате. Пълно е с ченгета.

— Добре. Нещо за Куин?

— Нищо.

— Дай ми точните й координати в кулата.

Ним му ги продиктува.

— Ясно. В момента съм в дигата близо до Шеста кула заедно с лейтенант Ворпатрил от бараярското посолство и моя клонинг. Ще се опитаме да излезем през Седма кула и по пътя да приберем Куин. Или поне да открием какво се е случило с нея. Останете на линия. Край.

Събуха си обувките и тръгнаха, като се притискаха към стената. Майлс чу гласове, но те бяха зад тях. Сега разклонението бе осветено. Когато наближиха, той вдигна ръка, промъкна се до ъгъла и надзърна. Един техник и един полицай оглеждаха вратата. Бяха обърнати с гръб към него. Майлс даде знак на Марк и Иван и тримата безшумно се промъкнаха покрай входа на тунела.

Пред асансьора в основата на Седма кула имаше полицейски пост. Стиснал кубинките си в едната ръка и зашеметителя в другата, Майлс раздразнено се намръщи. Край на надеждите му да излязат, без да оставят следи.

Нямаше друг изход. Навярно можеха да наваксат липсата на финес с бързина. Освен това полицаят препречваше пътя му към Куин и следователно си заслужаваше тази участ. Майлс се прицели и стреля. Ченгето се строполи на земята.

Качиха се с асансьора. Коридорът беше ярко осветен, но не се чуваха никакви звуци. Майлс последва дадените му от Ним координати и се озова пред затворена врата с надпис „СЕРВИЗНО ПОМЕЩЕНИЕ“. Сърцето му се сви. Ами ако сетаганданците я бяха обрекли на бавна смърт, ако бяха фатални минутите, които толкова спокойно и разумно бе прекарал скрит на сигурно място…

Заключено. Електронният панел бе повреден. Майлс разби вратата, като едва не си счупи пръстите.

Ели лежеше неподвижно. Майлс коленичи до нея. Пулс на шията, пулс на шията… имаше. Кожата й беше топла, гърдите й се надигаха и отпускаха. Зашеметена, просто зашеметена. Просто зашеметена. Той погледна през сълзи Иван, който загрижено се надвесваше над него, и преглътна, за да се успокои. В края на краищата това бе най-логичната възможност.