Лоис Бюджолд - Братя по оръжие

— Не вдигнахте ли шум? — попита Галени той и посочи вдлъбнатините.

— Мм? Не. Глухи удари. Дори не успяха да извикат. — След като огледа улицата и изчака една самотна кола, която префуча покрай тях, капитанът вдигна огледалния купол.

На задната седалка лежаха двама завързани мъже. Облеченият в цивилни дрехи лейтенант Табор стъписано ги погледна. Сетаганданецът със синьото лице до него остана неподвижен. Майлс повдигна клепача му, установи, че все още е в безсъзнание, и затършува отзад за аптечка. Иван настани Ели в колата и седна зад контролния пулт. Марк се пъхна до Табор, а Галени седна от другата страна на пленниците. Ворпатрил спусна купола над тях.

Майлс се наведе над облегалката на предната седалка и притисна към шията на центурион-капитана спринцовка със синергин, ефикасно средство за шокови състояния. Щеше да го свести и със сигурност нямаше да му навреди. Той се замисли за миг и инжектира същото лекарство на Ели. Тя простена — вече идваше на себе си.

Колата се издигна на въздушната си възглавница и се понесе напред. Майлс облекчено въздъхна, когато се отдалечиха от брега и навлязоха в градските лабиринти. После включи ръчния си комуникатор и заговори с най-добрия си бетански акцент:

— Ним?

— Слушам, господин адмирал.

— Установи местонахождението на комуникатора ми и ни следвай. Свършихме тук.

— Слушам.

— Край на връзката.

После взе главата на Ели в скута си и се завъртя, за да погледне към Табор на задната седалка. Гем-лейтенантът местеше очи между него и Марк.

— Здравей, Табор — каза Марк с най-добрия си бараярски ворски акцент — наистина ли звучеше толкова презрително? — Как е твоят бонзай?

Табор едва забележимо се сви. Центурион-капитанът се размърда и повдигна клепачи. Очите му бяха фокусирани. Той се опита да се изправи, откри, че е завързан, и отново се отпусна — нямаше смисъл излишно да изразходва енергия.

Галени се пресегна и отпуши устата на гем-лейтенанта.

— Съжалявам, Табор. Но няма начин да заловите адмирал Нейсмит. Поне не на Земята. Можеш да предадеш съобщението на началниците си. Той е под наша закрила, докато флотът му напусне орбита. Това е част от цената за помощта, която оказа на бараярското посолство да открие комарците, отвлекли някои наши служители. Така че се откажете.

Табор размърда долната си челюст и мъчително преглътна.

— Работите заедно, така ли? — изхриптя сетаганданецът.

— За съжаление — изръмжа Марк.

— Наемникът — любезно отвърна Майлс — отива там, където му плащат.

— Направи грешка — изсъска центурион-капитанът, — когато прие работата на Дагула.

— Имаш право — бодро се съгласи Майлс. — След като спасихме проклетата им армия, Съпротивата ни измами. Плати ни само половината от обещаната сума. Дали Сетаганда не би искала да ни наеме срещу тях? Не? За съжаление, не мога да си позволя лично да им отмъстя. Поне засега. Иначе нямаше да мога да приема офертата — той недружелюбно се усмихна на Марк — на тези стари приятели.

— Значи наистина си бил клонинг — зяпнал легендарния наемнически командир, промълви Табор. — Ние мислехме… — Той замълча.

— Ние пък смятахме, че от години е ваш — каза Марк в ролята на лорд Воркосиган.

— Наш!? — удивено прошепна гем-лейтенантът.

— Но сегашната операция потвърди неговия комарски произход — завърши Марк.

— Сключихме договор — сякаш обезпокоен от тона на Марк, заговори Майлс. — Ще ме пазите, докато напусна Земята.

— Наистина сключихме договор — отвърна Марк, — стига никога да не се приближаваш до Бараяр.

— Задръжте си скапания Бараяр. Аз ще си взема останалата част от галактиката, благодаря.

Центурион-капитанът отново се унасяше, но се мъчеше да остане в съзнание, стискаше клепачи и дишаше равномерно. Мозъчно сътресение, прецени Майлс. Ели внезапно отвори очи. Той погали къдриците й. Тя се оригна — единствено синергинът я спаси да не повърне — нещо обичайно за жертвите на зашеметяване. Куин седна, огледа се наоколо, забеляза Марк, сетаганданците, Иван и се напрегна. Майлс стисна ръката й. „По-късно ще ти обясня всичко“ — обещаваше усмивката му. Ели раздразнено му се намръщи: „Няма да е зле“. И гордо повдигна брадичка, за да запази достойнството си пред врага.

— Какво ще правим с тези сетаганданци, господин капитан? — тихо попита Иван. — Да ги хвърлим ли някъде? От колко високо?

— Нямаме нужда от междупланетен инцидент, струва ми се — имитира кръвожадната бодрост на Майлс комарецът. — Нали, лейтенант Табор? Или искате местните власти да научат какво всъщност е правил вашият гем-брат в дигата? Не? И аз така си помислих. Много добре. И двамата се нуждаят от лекар, Иване. За нещастие, лейтенант Табор си е счупил ръката, а неговият, хм, приятел има мозъчно сътресение. Освен всичко останало. Вие решавате, Табор. Да ви оставя ли в болницата, или предпочитате да се лекувате в посолството си?