Лоис Бюджолд - Братя по оръжие

Дестанг се обърна към Иван.

— Лейтенант Ворпатрил.

— Господин комодор? — Иван ентусиазирано застана мирно. Майлс понечи да възрази, като се аргументира с абсолютната невинност, неопитност и лековерност на братовчед си, но се оказа излишно. Дестанг продължително го изгледа и въздъхна.

— Няма значение.

После се обърна към Галени, който стоеше неподвижно. Сутринта тримата бяха пристигнали в посолството преди комодора, бяха се изкъпали, а двамата бараярски офицери се бяха преоблекли в чисти униформи и бяха написали лаконичните си доклади, които Дестанг току-що бе прочел. Но не бяха успели да се наспят. Още колко небивалици можеше да понесе шефът на секторния щаб преди да достигне до точката на кипене?

— Капитан Галени — започна той, — вие не изпълнихте моята заповед да не напускате посолството. Тъй като Воркосиган на практика е извършил същото нарушение, но ще избегне наказанието, това ме поставя пред сериозна дилема. Смекчаващо вината ви обстоятелство е отвличането на Ворпатрил. Неговото спасяване, както и смъртта на враг на Бараяр са единствените реални резултати от снощните… операции. Всичко останало са чисти предположения, недоказуеми твърдения за вашите намерения и психическо състояние. Освен ако не се съгласите да се подложите на разпит с фаст-пента и окончателно да отхвърлите съмненията.

На лицето на Галени се изписа отвратено изражение.

— Това заповед ли е, господин комодор?

Капитанът, осъзна Майлс, беше готов да подаде оставката си — тъкмо сега, когато бяха дадени толкова много жертви. „Не, не! — Той запрехвърля наум отчаяни аргументи. — Това накърнява офицерското достойнство, господин комодор! — Или дори: — Ако го подложите на разпит, трябва да подложите и мен… Всичко е наред, Галени, аз отдавна се отказах от достойнството си…“ Само че специфичната реакция на Майлс към фаст-пента правеше предложението абсолютно излишно. Той прехапа език и зачака.

Дестанг изглеждаше раздвоен.

— Не — след продължително мълчание каза той. — Но това означава, че моят доклад, както и вашият, Воркосиган, и този на Ворпатрил, ще бъдат пратени на Саймън Илян. Няма да приключа този случай. Не съм заслужил военния си чин, като съм се плашил от военни решения, нито ненужно съм се замесвал в политиката. Вашата… вярност, също като съдбата на клонинга на Воркосиган, се превърна в прекалено двусмислен политически въпрос. Не съм убеден в жизнеността на проекта за интегриране на Комар, но нямам намерение да го саботирам. Така че докато случаят остава висящ и при отсъствието на доказателства за измяна, вие ще продължите да изпълнявате задълженията си в посолството. Недейте да ми благодарите — мрачно прибави комодорът, докато Майлс се усмихваше, Иван се мъчеше да сподави смеха си, а лицето на Галени едва забележимо се отпускаше — правя го по молба на посланика. Свободни сте.

Майлс овладя желанието си да избяга преди Дестанг да е променил решението си, а отдаде уставно чест и заедно с останалите се запъти към вратата. Преди да излязат, комодорът прибави:

— Капитан Галени?

— Господин комодор?

— Моите съболезнования. — Думите може и да бяха изречени неохотно, но очевидно бяха искрени.

— Благодаря, господин комодор. — Гласът му не изразяваше абсолютно никакви чувства, но капитанът все пак успя да се насили и кимна.

В шлюзовете и коридорите на „Триумф“ се носеше глъчката на завръщащите се наемници. Техническите екипи свършваха с подготовката на кораба и товареха последните провизии. Беше шумно, но не хаотично, решително и енергично, но не припряно. Това бе добър признак, като се имаше предвид колко време бяха бездействали.

Неотлъчно следван от Ели, Майлс беше обсипан с любопитни въпроси още в момента, в който стъпи на борда. „Каква е новата операция, господин адмирал?“ Слуховете се разпространяваха с удивителна скорост. Той отпращаше любопитните с един и същ отговор: „Да, сключихме нов договор, да, напускаме орбита. Веднага щом се приготвите. Готов ли си, приятел? Останалите от взвода ти готови ли са? Тогава е най-добре да им помогнеш…“

А после Майлс видя началник-щаба си — с цивилни дрехи и пътническа чанта — и викна:

— Тънг! Сега ли се връщаш?

— Всъщност тъкмо тръгвам. Оусън не ви ли съобщи, господин адмирал? От една седмица се опитвам да се свържа с вас.

— Какво? — Майлс го дръпна настрани.

— Подадох си оставката. Най-после излизам в пенсия.

— Какво? Защо?

Тънг се усмихна.