Лоис Бюджолд - Братя по оръжие

— А сега? — пискливо попита Марк. Притиснат между двамата бараярци, наистина изглеждаше като хванат в капан.

Майлс опря гръб на хлъзгавата от тиня стена и си придаде престорено бодър вид.

— Сега чакаме. Точно като в команден център. В командните центрове прекарваш ужасно много време в чакане. Ако имаш богато въображение, настава истински ад. — Той включи ръчния си комуникатор. — Ним?

— Слушам, господин адмирал. Тъкмо се канех да ви се обадя. — Задъханият глас на сержанта показваше, че навярно тича или пълзи. — До Седма кула току-що кацна полицейски гравитокар. Изтегляме се през парка зад дигата. Наблюдателят докладва, че местните са влезли и в Шеста кула.

— Нещо за Куин?

— Комуникаторът й все още не се движи, господин адмирал.

— Някой виждал ли е капитан Галени?

— Не, господин адмирал. Той не беше ли с вас?

— Разделихме се горе-долу по времето, по което изгубих Куин. За последен път го видях извън дигата. Пратих го да потърси друг вход. Хм… съобщи ми веднага щом някой го забележи.

— Слушам, господин адмирал.

По дяволите, още една тревога. Дали Галени не се бе натъкнал на сетаганданците, бараярците или полицаите? Искаше му се капитанът да бе останал с него. Но тогава все още не бяха открили Иван — Майлс не можеше да постъпи по друг начин. Чувстваше се като човек, опитващ се да подреди мозайка от живи части, които се движат и със злобен кикот променят формата си, когато си поискат. Усети, че е стиснал зъби. Марк нервно го наблюдаваше. Иван не обръщаше внимание на нищо и хапеше устни, вкопчен във вътрешна борба с клаустрофобията.

Малко изкривеният образ на скенера показа движение в коридора. Откъм южния му край предпазливо се приближаваше мъж. „Сетагандански разузнавач“ — помисли си Майлс, макар че мъжът беше с цивилни дрехи. Държеше зашеметител, а не плазмена пушка. Сетаганданците очевидно бяха разбрали, че не могат да мерят сили с местната полиция, и вземаха съответните мерки. Мъжът продължи още няколко метра, после се обърна и тръгна натам, откъдето беше дошъл.

Минута по-късно — раздвижване откъм север. Двама души. Единият носеше униформените си бараярски ботуши. Страхотно прикритие. Той също бе заменил първоначалното си оръжие с по-безобиден зашеметител, но пък партньорът му стискаше смъртоносен невроразрушител. Ех, зашеметителят — оръжие, подходящо за всякакви неясни ситуации, единственото, с което наистина можеш първо да стреляш и после да задаваш въпроси.

— Прибери невроразрушителя си… Браво, добро момче! — измърмори Майлс, когато вторият бараярец прибра оръжието си. — Горе главата, Иване. Навярно ни очаква страхотно представление.

Ворпатрил вдигна поглед и разсеяната му усмивка се преобрази в искрен сарказъм, който повече подхождаше на стария Иван.

— Мамка му, Майлс! Дестанг направо ще те изкорми.

— В момента Дестанг дори не знае, че имам нещо общо с тази история. Шшт. Започва се!

Сетаганданският разузнавач отново се появи на сцената, повика някого с ръка и към него се присъедини втори сетаганданец. В отсрещния край на коридора се появиха останалите трима бараярци — всички от ударния отряд, които се намираха в кулата — кордонът от полицаи навън ги лишаваше от възможността да получат подкрепление. Те явно се бяха отказали да търсят загадъчно изчезналата си плячка и се надяваха колкото се може по-бързо да се изтеглят през Седма кула, за да не се налага да се обясняват със земянитите. Сетаганданците, които знаеха, че предполагаемият адмирал Нейсмит е избягал в тази посока, все още го преследваха, макар че под натиска на ченгетата ариергардът им най-вероятно скъсяваше дистанцията с основните им сили.

От него обаче все още нямаше и следа. Нито пък от Куин — ако сетаганданците изобщо я бяха пленили. Майлс се чудеше дали да се надява на това. Щеше да е добре да знае, че е жива, ала щеше да е ужасно трудно да я отърве преди да се появят полицаите. Можеше да остави да я зашеметят и да я арестуват и по-късно да я освободи от полицията… Ами ако в разгара на битката някой сетагандански главорез я убиеше, за да не ги издаде? Майлс потръпна.

Навярно трябваше да поведе Иван и Марк в атака. Недъгавият, негодният и несигурният в нападение срещу неизвестното… не. Дали би направил нещо повече за друг свой офицер? Толкова ли се страхуваше, че чувствата му ще го отклонят от военната логика? Това щеше да е предателство спрямо Куин и „Дендарии“…

Първият сетаганданец излезе иззад завоя и видя първия бараярец. Двамата мигновено стреляха и се строполиха на земята.