Лоис Бюджолд - Дипломатически имунитет

Гвардеец Роик, с идеално изгладена фамилна униформа и лъснати до блясък ботуши, зае позиция зад Майлс и Екатерин, надминавайки себе си по вдървеност и безмълвие. Стреснат кажи-речи до смърт, би казал Майлс, ако трябваше да гадае. Не можеше да вини момчето.

Понеже беше решил, че тази вечер представлява цялата Бараярска империя, а не само своя Дом, Майлс предпочете да се облече в един от семплите си сиви цивилни костюми. Екатерин изглеждаше висока и грациозна като висша дама в някаква ефирна одежда в сиво и черно — Майлс подозираше, че се е разиграла една от тайните женски шивашки конспирации с личното участие на Пел или на някоя от множеството й придворни дами. Когато гем-генерал Бенин поведе групичката им напред, Екатерин тръгна до плъзгача на Майлс, положила ръка на лакътя му. Леката й, тайнствена усмивка беше сдържана както винаги, но Майлс имаше усещането, че съпругата му се движи с някаква нова и твърда увереност, без следа от страх в сенките на мрака.

Бенин спря при малка група мъже, светлеещи на тъмния фон като привидения. Сложна мешавица от парфюми се носеше по влажния въздух откъм дрехите им, ясно доловима, но и някак хармонична. Гем-генералът добросъвестно представи всеки един от придружителите си на настоящия висш губернатор на Ро Сета, който беше от съзвездието Дегтиар и се явяваше далечен братовчед на сегашната императрица. Губернаторът, както и всички присъстващи хоут мъже, беше облечен в свободната бяла туника и панталони на пълния траур, с многопластов бял плащ, който се петлееше покрай глезените му.

Предишният губернатор, с когото Майлс се беше срещал само веднъж, беше дал ясно да се разбере, че чуждопланетните варвари не са добре дошли на неговия свят, но сегашният преви гръб в нисък и очевидно искрен поклон, с длани, притиснати официално пред гърдите. Майлс примигна стреснато, защото жестът приличаше повече на поклон на ба пред хоут, отколкото на кимването на хоут към чуждопланетянин.

— Лорд Воркосиган. Лейди Воркосиган. Пристанищен управител Торн. Никол от квадите, гвардеец Роик от Бараяр. Добре дошли на Ро Сета. Моят дом е на вашите услуги.

Всички отвърнаха с подходящи за случая благодарности. Майлс се замисли за словесния изказ — „моят дом“, не „моето правителство“ — и си напомни, че предстоящата тази вечер церемония е частна по характер. Висшият губернатор за миг отклони вниманието си към далечните светлини на някаква спускаща се от орбита совалка, устните му се разтвориха леко, докато се взираше в грейналото нощно небе, но, за негово разочарование, совалката се отдалечи към другия край на града. Губернаторът й обърна гръб и се понавъси.

Няколкото минути неангажиращ разговор между губернатора и Бенин — официални пожелания за крепкото здраве на сетаганданския император и неговата императрица и донякъде по-спонтанно звучащи запитвания за общи познати — беше прекъснат на свой ред от светлините на втора совалка, които се появиха в предутринния мрак. Губернаторът и този път вдигна глава и впи очи в небето. Майлс плъзна поглед по умълчаната тълпа от висши мъже и мехури на висши жени, пръснати като бели цветчета по вдлъбнатия склон. Те почти не помръдваха, но Майлс по-скоро усети, отколкото чу въздишката, разлюляла като вълна редиците им под напора на напрегнато очакване.

Този път совалката се приближи и светлините й грейнаха по-ярко, докато бучеше над езерото, чиито води се пенеха къдрави в следата й. Роик отстъпи нервно, после пристъпи отново напред, по-близо до Майлс и Екатерин, без да изпуска от поглед увисналото почти над главите им туловище. Страничните светлини осветяваха емблемата на фюзелажа — червен пискун, пламтящ като огън. Совалката се приземи на подпорите си леко като котка, потракването и припукването на изстиващия й горещ корпус прозвучаха гръмко в задъханата, притаена неподвижност.

— Време е да стана — прошепна Майлс на Екатерин и приземи плъзгача си. Двамата с Роик му помогнаха да се измъкне, да се изправи на собствените си крака, да направи крачка напред и да застане мирно. Ниско подрязаната трева под краката му бе мека като скъп килим и миришеше влажно на мъх.

Отвори се широк товарен люк, към земята се плъзна рампа, осветена ототдолу с бледа, разсеяна светлина. Най-напред по нея се плъзна мехур на висша дама — силовото му поле не беше плътно като на останалите, а прозрачно като воал. Плаващият стол вътре беше празен.

— Къде е Пел? — пошушна Майлс на Екатерин. — Мислех, че всичко това е нейно… дело.