Лоис Бюджолд - Дипломатически имунитет

Изображението над видеоплочата показваше елегантните, пъргави движения на сперматозоида. После дребосъкът се загърчи още по-упорито, поет от невидимата хватка на медицинския микровлекач, който го насочи към целта му — яйцеклетката — кръгла и лъскава като перла, натежала от обещания.

— Дай още веднъж, момчето ми, право в пробойната, за честта на Англия, Хари и свети Джордж! — мърмореше окуражително Майлс. — Или поне заради Бараяр, мен и, може би, дядо Пьотър. Ха! — С един последен спазъм сперматозоидът изчезна в предначертания си рай.

— Майлс, пак ли разглеждаш бебешките снимки? — долетя развеселеният глас на Екатерин, която тъкмо излизаше от престъпно разкошната баня на каютата им. Донави тъмната си коса на тила, закрепи я и се наведе над рамото на Майлс, който седеше във въртящия се стол пред комтаблото. — Кой е това — Арал-Александър или Хелен-Наталия?

— Самият Арал-Александър в процес на сътворение.

— Аха, пак се възхищаваме на спермата си.

— Както и на вашата прекрасна яйцеклетка, милейди. — Майлс вдигна поглед към жена си, така красива в туниката от тежка червена коприна, която й беше купил на Земята, и се ухили. Топлото, чисто ухание на кожата й погъделичка ноздрите му и той вдиша дълбоко и доволно. — Не мислиш ли, че бяха две прекрасни гамети? Поне докато бяха такива, де.

— Да, а после се превърнаха в прекрасни бластоцисти. Добре че тръгнахме на това пътуване. Иначе по цял ден щеше да обикаляш около репликаторите и да се опитваш да надзърташ под капаците им, или да разклащаш бедните дребосъчета, за да видиш на какво ще ти издрънчат, сякаш са подаръци за Зимния празник.

— Е, за мен всичко това е нещо ново.

— На миналия Зимен празник майка ти ми каза, че имплантират ли успешно ембрионите, ще се държиш така, сякаш ти си изобретил размножаването. А пък аз си помислих, че преувеличава!

Той хвана ръката й и я целуна съвсем леко по дланта.

— И това го казва дамата, която цяла пролет си учи уроците, седнала до репликаторния шкаф в детската стая? И чиито домашни внезапно започнаха да й отнемат два пъти повече време?

— Което, разбира се, няма нищо общо с факта, че господин съпругът й надничаше по два пъти на час да провери как се справя. — Тя вдигна ръката, която той беше целунал, нежно очерта с пръст линията на челюстта му и Майлс се замисли дали да не се лишат от доста скучноватия обяд в пътническия салон на кораба и вместо това да си поръчат храна в каютата, да се съблекат пак и да се върнат в леглото. На Екатерин обаче всичко, свързано с пътуването им, й се струваше крайно интересно.

Този им галактически меден месец може и да беше позакъснял, но толкова по-добре, помисли си Майлс. Сватбата им и без това се беше оказала едно доста притеснително начало, така че последвалият я спокоен период на домашен уют им беше дошъл повече от добре. Но като си помислеше сега, Майлс имаше чувството, че първата година след онази незабравима, трудна, зимна сватба се е вместила в някакви си нищо и никакви петнайсетина минути.

Отдавна се бяха уговорили да отбележат въпросната годишнина, като поставят началото на следващото поколение в утробните репликатори. Никога не беше стоял въпросът „кога“, само „колко“. Той все още смяташе, че предложението му да ги направят всичките наведнъж се отличава с достойна за възхищение ефективност. Цифрата дванайсет въобще не я беше мислил на сериозно, разбира се, просто беше смятал да започне от нея и да се спазари за шест. Майка му, леля му, както и кажи-речи всичките му познати от женски пол се бяха заели да го уверяват, че е ненормален, но Екатерин само се беше усмихнала. Така че се спряха на две, като за начало — Арал-Александър и Хелен-Наталия. Двойна доза чудо, ужас и радост.

Видзаписът „Първото клетъчно делене на Бебчо“ бе прекъснат от червената мигаща светлинка за прието съобщение и Майлс леко свъси вежди. Бяха на три скока от района на Слънчевата система, дълбоко в междузвездното пространство, и се движеха с подсветлинна скорост към следващия възлен проход, който отстоеше на цели четири дни. Пътуваха към Тау Кит, където им предстоеше орбитално прехвърляне на кораб за Ескобар, където пък щяха да се прехвърлят на друг, който да се промуши през скоковия маршрут покрай Сергияр и Комар и да ги достави у дома. Нямаше представа кой може да го търси тук по видеовръзката.

— Приемане — измърмори той монотонно.