Лоис Бюджолд: Дипломатически имунитет

Или по-точно на плещите на Грегоровия пълномощник, неговия Императорски глас, неговия имперски ревизор. Тоест Майлс. Майлс прехвърли през ум интересните смъртоносни капани, неразривно свързани с евентуалния му опит — без подкрепления и далеч от дома — да арестува главнокомандващия висш офицер пред очите на отдавнашния му и навярно предан лично нему екипаж. Че и Ворпатрил при това, издънка на бараярски аристократичен род с дълбоки и важни политически връзки в Съвета на графовете. Леля Алис и братовчед му Иван бяха Ворпатрил. „О, много ти благодаря, Грегор.“

Императорът продължи:

— Колкото до събитията по-близо до Бараяр — има някакво раздвижване сред сетаганданците около Ро Сета. Сега няма смисъл да те занимавам с подробности, но добре би било да уредиш тази криза със задържаната флотилия възможно най-бързо и ефикасно. Ако ситуацията при Ро Сета се усложни, ще ми трябваш у дома. Закъсненията при комуникацията между Бараяр и Пети сектор са твърде големи, за да ти дишам във врата, но някой и друг доклад как вървят нещата би бил добре дошъл от твоя страна, ако нямаш нищо против. — Гласът на Грегор не се промени, за да предаде иронията. Нямаше и нужда. Майлс изсумтя. — Късмет — завърши Грегор. На екрана се върна нямото изображение на Императорския печат. Майлс протегна ръка и изключи устройството. Подробните доклади можеше да проучи и докато пътува за станцията.

„Аз ли докато пътувам? Или ние?“

Вдигна поглед към бледия профил на Екатерин и тя обърна към него сериозните си сини очи. Майлс попита:

— Кое предпочиташ — да дойдеш с мен или да продължиш към къщи?

— Мога ли да дойда с теб? — със съмнение попита тя.

— Разбира се, че можеш! Единственият въпрос е дали искаш?

Тъмните й вежди се вдигнаха.

— Със сигурност не е единственият въпрос. Мислиш ли, че ще има някаква полза от мен, иди само ще те разсейвам и ще ти преча да си гледаш работата?

— Колкото до ползата, има официална полза и неофициална полза. И не бъди сигурна, че първата е по-важна от втората. Нали знаеш как хората си развързват езиците пред теб с надеждата нещо от казаното да стигне и до мен?

— О, да. — Устните й се изкривиха отвратено.

— Е, да, знам, че е досадно, но теб много те бива да отсяваш важното от плявата. Да не говорим за информацията, която може да получи човек само от това кой какви лъжи се опитва да пробутва. Е, и истини също. Като нищо може да се срещнем с хора, които по една или друга причина не биха говорили пред мен, но биха споделили с теб.

Тя махна леко със свободната си ръка в знак, че признава аргумента му.

— Освен това… за мен ще е истинско облекчение да има поне един човек, с когото да мога да разговарям свободно.

При тези му думи усмивката й леко се кривна на една страна.

— Събеседник ли ти трябва, или отдушник?

— Аз… ха!… подозирам, че тази история ще ми образува достатъчно нерви и душевни отпадъци, вярно. Дали ще можеш да ме изтраеш? Ситуацията може да загрубее. Да не говорим за задължителната досада.

— Знаеш ли, Майлс, ти непрекъснато повтаряш, че работата ти е скучна, обаче оченцата ти изведнъж нещо засвяткаха.

Той се изкашля и сви рамене без грам разкаяние.

Доброто й настроение се стопи, веждите й бавно се смъкнаха.

— Колко време мислиш, че ще ти отнеме тази задача?

Майлс се замисли за сметките, които без съмнение си правеше и Екатерин. Оставаха още шест седмици, плюс-минус няколко дни, до насрочените раждания. Според първоначалните им планове за пътуването щяха да са се прибрали по живо по здраво в Дом Воркосиган цял месец по-рано. Пети сектор беше в посока противоположна на Бараяр от сегашното им местоположение, доколкото мрежата от точки за скок, които хората използваха, за да се придвижат от „тук“ до „там“, можеше да има посоки. Няколко дни да стигнат до станция Граф, плюс още две седмици най-малко, за да се придвижат оттам до дома, дори с най-бързия от бързите куриерски кораби.

— Ако успея да уредя нещата за по-малко от две седмици, ще се приберем вкъщи навреме.

Тя се засмя тихичко.

— Колкото и да се опитвам да бъда модерна и да се държа по галактически, това ми се вижда много странно. Мъжете често не успяват да се приберат навреме вкъщи за раждането на децата си. Обаче „Майка ми не е била в града, когато съм се родил, и не е могла да присъства“ просто ми се струва… струва ми се някак по-основателно като оплакване.

— Ако нещата се проточат, сигурно ще мога да те пратя вкъщи сама с подходящ ескорт. Но и аз искам да съм там. — Поколеба се. „За пръв път ми е, по дяволите, естествено е да се държа като побъркан“ беше израз на очевидното, който съумя да преглътне преди да е стигнал до устните му. Първият брак на Екатерин й беше оставил наследство от чувствителни на досег белези, нито един физически, а темата, която обсъждаха сега, се приближаваше опасно до някои от тях. „Перифразирай, о, велики дипломате.“ — По-… по-лесно ли ти е, като ти е за втори път?