Лоис Бюджолд - Дипломатически имунитет

Да — заговорникът ба беше „брат“ на Флечър Гиайя, нещо като клонинг на сетаганданския император. По-голям „брат“. Проведен експеримент, оценен като успешен… после десетилетия на служба в Небесните градини и вечно висящият въпрос — защо не той, а брат му, е удостоен с всичката тази чест, власт, богатство, плодовитост?

— Един последен въпрос. Как се казваше този ба?

Устните на Пел се стиснаха упорито.

— Той вече няма име. И никога няма да има.

Заличен. „И нека наказанието е равно на престъплението.“

Майлс потръпна.

Луксозният подемник зави към двореца на императорския губернатор на Ро Сета, обширен комплекс, ярко осветен в нощта. Возилото се снижи към огромната тъмна градина — обточена с вени от светлини покрай улиците и пътеките, тя лежеше източно от сградите. Майлс зяпаше очарован през прозореца си, докато пикираха надолу, а после се изкачваха нагоре над малка верига хълмове, и се опитваше да отгатне дали пейзажът е естествен, или е бил изваян от човешка ръка в повърхността на Ро Сета. Поне отчасти изкуствен, във всеки случай, защото в склона от другата страна на възвишението се бе приютила тревистата купа на амфитеатър с изглед към едно лъскаво като черна коприна езеро, широко километър. От другата страна на езерото столичният град на Ро Сета хвърляше кехлибарени отблясъци по нощното небе.

Амфитеатърът беше осветен само от греещи с мътна светлина глобуси, пръснати щедро по цялата му ширина — силовите мехури на хиляда висши дами, настроени да излъчват в траурно бяло, приглушено до едва забележимо фосфоресциращо сияние. Бледи фигури се движеха между тях леко като привидения. Гледката се скри от погледа му, когато водачът на подемника го изви в дъга и го приземи леко на няколко метра от брега на езерото, в единия край на амфитеатъра.

Вътрешното осветление на подемника стана съвсем малко по-ярко, в червения спектър на светлината, предназначен да помогне на пътниците с адаптирането на зрението им към мрака навън. Гем-генерал Бенин, който седеше от другата страна на пътечката, се извърна от прозореца си. Трудно беше да се разчете изражението му под официалните спирали в черно и бяло на лицевата му окраска, които го маркираха като имперски гем-офицер, но Майлс реши, че е по-скоро замислено. В червената светлина униформата му грееше като прясна кръв.

Като цяло, дори и с внезапното си и близко запознанство с биооръжията на Звездните ясли, Майлс не беше сигурен, че би разменил скорошните си кошмарни преживявания с тези на Бенин. Последните седмици явно бяха били изтощителни за старшия офицер от вътрешната сигурност на Небесните градини. Детекораб, превозващ членове на Звездните ясли, за който той е отговарял лично, изчезва без следа по маршрута си; неточни и оскъдни доклади за движението на Гупи, намекващи не само за спираща дъха кражба, но и за вероятно биозаразяване с продукти от най-тайните запаси на Яслите; следи, които се губят в сърцето на една вражеска империя.

Нищо чудно, че когато снощи най-после пристигна в орбита около Ро Сета, за да разпита Майлс лично — и крайно любезно, естествено, — беше изглеждал толкова уморен, дори под лицевата си боя, колкото се бе чувствал Майлс. Наддаването за правата над Русо Гупта не продължи дълго. Майлс определено симпатизираше на силното му желание да се сдобие с някой, на когото да си изкара гнева и объркването, особено след като от Звездните ясли му бяха измъкнали главния злодей в лицето на провинилия се ба, но, първо — Майлс беше дал думата си на вор, и второ — откри, че тази седмица му е позволено кажи-речи всичко на Ро Сета.

Майлс обаче още не беше решил какво да прави с Гупи, когато всичко приключи по реда си. Да го прибере в някой бараярски затвор би означавало безсмислени разходи за Империята. Да го върне на Джаксън Хол и да го пусне там на воля би било чиста проба покана към контрабандиста да се върне към старите си навици и препитание — щеше да е лоша услуга за съседите, а и изкушение за по-отмъстително настроените сетаганданци. Сещаше се за още едно достатъчно отдалечено място, където да остави особа с такова тъмно минало и разнородни таланти, но щеше ли да е честно спрямо адмирал Куин?… Бел се бе смял, продължително и доста злобно, на тази идея, смя се, докато едва не се задуши от липса на въздух.

Въпреки ключовото място на Ро Сета в бараярските стратегически и тактически разработки, Майлс никога не беше стъпвал на планетата. Не го направи и сега, поне не в началото. Кривейки лице, той прие помощта на Екатерин и гем-генерал Бенин, които с общи усилия го прехвърлиха от подемника върху един плъзгач. По време на предстоящата церемония възнамеряваше да си стои на краката, но един съвсем краткотраен експеримент в тази насока му беше дал да разбере, че се налага да пести максимално силите си. Поне не беше единственият, нуждаещ се от механична помощ. Никол бавно кръжеше около Бел Торн. Хермафродитът изправи гръб и пое контролните ръчки на плъзгача си; само тръбичката, подаваща кислород в ноздрите му, издаваше крайното му изтощение.