Лоис Бюджолд: Дипломатически имунитет

Майлс се зае да смъкне ръкава си и прошепна на Пел:

— Моето май е повече втълпено, отколкото вродено, да знаеш.

Изящните й устни успяха да не се усмихнат и вместо това оформиха едно беззвучно „Шшш“.

Искрицата на черен хумор в очите й се скри отново сякаш зад воал от утринна мъгла, когато тя реактивира силовото си поле. Небето на изток, отвъд езерото и следващата верига хълмове, избледняваше. Мъгливи въртулки се къдреха над езерната вода, гладката й повърхност посивяваше стоманено, отразявайки предутринния лазур.

Още по-дълбока тишина обгърна сбраните висши, когато през вратата на совалката и надолу по рампата се плъзнаха ред след ред подемници с репликатори, водени от гем-жените и прислужниците ба. Съзвездие след Съзвездие, висшите бяха извиквани напред от изпълняващата длъжността консорт хоут Пел да си получат репликаторите. Губернаторът на Ро Сета остави малката група гостуващи знаменитости и герои и също се присъедини към своя клан, а Майлс осъзна, че дълбокият му поклон от преди половин час в крайна сметка не е бил израз на някаква прикрита ирония. Облеченото в бяло множество не беше цялата висша раса, обитаваща Ро Сета, а само една част, чиито генетични кръстоски, уредени от клановите предводители, даваха плод на този ден, тази година.

Мъжете и жените, чиито деца им биваха доставени тук, може и никога да не се бяха докосвали или дори виждали един друг до тази заран, но всяка група мъже получаваше от ръцете на Звездните ясли децата, които сами бяха заченали. На свой ред те водеха подемниците при очакващите ги бели мехури, в които се намираха генетичните им партньорки. Когато всяко съзвездие се пренареди около своя подемник с репликатори, мътното траурнобяло на силовите екрани грейна в ярките цветове на дъгата. Пъстрите мехури поеха към изходите на амфитеатъра, последвани от своите придружители мъже, хълмистият хоризонт отвъд езерото очерта силуета си на фона на зората, а високо горе звездите избледняха.

Когато висшите пристигнеха в своите домове-анклави, пръснати по цялата планета, бебетата отново щяха да бъдат предадени в ръцете на гем-бавачките и помощниците, които да ги извадят от репликаторите. Оттам новородените биваха препращани в яслите на различните съзвездия. Родител и дете можеше никога повече да не се срещнат. И все пак в тази церемония като че ли имаше нещо повече от обикновен висш протокол. „Нима всички ние рано или късно не биваме призовавани да върнем децата си обратно на света?“ Ворите го правеха, поне в идеалите си. „Бараяр изяжда децата си“, казала веднъж майка му, според твърдението на баща му. И погледнала към Майлс.

„И така — уморено си помисли Майлс. — Герои ли сме ние тук и днес, или най-големите необесени предатели?“ В какво щяха да се превърнат след време тези мъничета, побрали надеждите на висшата каста? Възможно ли е, без да подозира дори, да беше спасил от смърт някой бъдещ отмъстител, жадуващ гибелта на Бараяр — враг и убиец на собствените му още неродени деца?

И ако такова едно сурово предсказание му беше предречено навреме от някой жесток бог, би ли могъл той да постъпи различно?

Потърси ръката на Екатерин със своята студена ръка и пръстите й го обвиха с топлина. Вече беше достатъчно светло, за да види лицето му.

— Добре ли си, любов моя? — загрижено промълви тя.

— Не знам. Хайде да си вървим вкъщи.

Сбогуваха се с Бел и Никол в комарска орбита.

Майлс бе придружил Бел за последния му доклад до Галактическия отдел към ИмпСи, по-точно до офисите му на трансферната станция, отчасти за да добави и собствените си наблюдения към неговите, отчасти за да е сигурен, че момчетата от ИмпСи няма да преуморят излишно хермафродита. Екатерин също дойде с тях, както за да свидетелства, така и на свой ред да е сигурна, че самият Майлс няма да се преумори. Тя май си свърши по-добре работата и измъкна Майлс оттам преди той да успее да измъкне Бел.

— Сигурни ли сте, че не искате да дойдете с нас в Дом Воркосиган? — тревожно ги попита Майлс за четвърти или пети път, докато си взимаха довиждане в една от пътническите зали на горното ниво. — Така и не дойдохте на сватбата ни. Ще си прекараме страхотно. Само заради готвачката ми си струва отклонението, уверявам ви. — Майлс, Бел и, разбира се, Никол се поклащаха в плъзгачи. Екатерин стоеше край тях със скръстени ръце и лека усмивка. Роик се шляеше уж небрежно наоколо, а всъщност покриваше някакъв свой набелязан периметър, нацупен, задето се бе наложило да прехвърли задълженията си в ненатрапчивите ръце на охраната от ИмпСи. Гвардеецът толкова отдавна беше непрекъснато нащрек, помисли си Майлс, че изглежда, беше забравил как да се отпуска след края на смяната. Чувството му беше познато. На Роик се полагаха най-малко две седмици непрекъснат домашен отпуск, стъпеха ли на Бараяр, реши той.