Лоис Бюджолд - Дипломатически имунитет

Наложи се да се дръпнат назад и да наблюдават с неоправдана тревога действията на акушера, който вдигна първия капак, отстрани обменните тръбички, сряза околоплодния мехур и извади на бял свят розовото, гърчещо се бебе. Няколко напрегнати секунди, докато почисти дихателните пътища и обработи пъпната връв. Майлс си пое отново дъх чак когато го направи и малкият Арал-Александър, после примигна да изгони сълзливата мъгла от миглите си. Отпусна се, като видя, че и баща му си бърше очите. Графиня Воркосиган стисна здраво полите си, насилвайки инстинкта си на баба и жадните си ръце да си изчакат реда. Ръката на графа върху рамото на Ники се стегна забележимо, а Ники вирна брадичка и се ухили. Уил Ворвейн обикаляше около тях и търсеше най-добрия ъгъл за снимки, докато по-малката му сестра не превключи на най-твърдия си глас със запазената марка на лейди Екатерин Воркосиган и не спря опитите му за театрална режисура. Той, изглежда, се стресна и послушно отстъпи назад.

По някакво мълчаливо съгласие Екатерин беше първа. Взе в ръце новородения си син и изчака новородената й и първа дъщеря да се появи от втория репликатор. Майлс се подпря на бастуна си до лакътя й, очите му изпиваха невероятната гледка. Бебе. Истинско бебе. Негово. Смятал беше, че децата му изглеждат достатъчно реални, когато бе докосвал репликаторите, в които растяха. Сега обаче беше съвсем различно. Малкият Арал-Александър беше толкова малък… Примигна и се протегна. Дишаше, наистина дишаше и дори примлясна доволно с мъничките си устни. Имаше си и значително количество черна коса… Беше прекрасно. Беше… страшно.

— Твой ред е — каза Екатерин и му се усмихна.

— Аз… аз май ще е по-добре първо да седна. — Строполи се в един фотьойл, който някой предвидливо побърза да прибута към него. Екатерин тикна увития в одеялце вързоп в паникьосаните му ръце. Графинята кръжеше над облегалката на фотьойла като обхваната от майчински чувства орлица.

— Толкова е малък…

— Какво?! Четири кила и сто! — възмути се майка му. — Бабиното боксьорче. Ти беше наполовина колкото него, когато те извадиха от репликатора. — И продължи да описва каква жалка мишка е бил Майлс в онзи момент, а Екатерин направо попиваше подробностите.

Мощен крясък откъм масата в репликаторите стресна Майлс и той вдигна нетърпеливо очи. Хелен-Наталия обяви на всеослушание появата си, като размахваше юмручета и врещеше. Акушерът довърши прегледа и побърза да я пъхне в протегнатите ръце на майка й. Майлс проточи врат. Тъмните влажни кичури на Хелен-Наталия щяха да станат червеникавокестеняви, когато изсъхнеха, сигурен беше.

Бебетата бяха две, така че всички, копито си чакаха реда да ги подържат, щяха да го дочакат рано или късно, реши Майлс, докато поемаше все още крещящата Хелен-Наталия от ухилената й майка. Другите можеха да почакат още малко. Впери поглед в двете вързопчета, които изпълваха скута му, и ги загледа с чувство на космическо недоумение.

— Направихме го — промълви той на Екатерин, приседнала на страничната облегалка на фотьойла. — Защо никой не ни спря? Защо няма повече изисквания за това нещо? Кой нормален глупак би натоварил мен с грижите за едно бебе? За две бебета?

Веждите й се събраха и тя го погледна съчувствено, но и с усмивка.

— Не се шашкай. Седя си тук и си мисля, че изведнъж единайсетте години ми се струват много по-дълъг период, отколкото съм си давала сметка досега. Не помня нищо за бебетата.

— Сигурен съм, че ще си припомниш. Постепенно. Като, хм, като да летиш със скутер например.

Беше се смятал за последната брънка на човешката еволюция. А ето че сега внезапно се бе почувствал по-скоро като липсващото звено. „Мислех, че знам всичко. Определено не съм знаел нищо.“ Как собственият му живот го беше изненадал така, така тотално се беше преобърнал? Из главата му се бяха въртели стотици планове за бъдещето на тези мънички същества, видения, изпълнени с надежда и страхове, със смях и сълзи. За миг само на всичко това се сложи точка. „Нямам никаква представа в какво ще се превърнат тези двамата.“

После дойде ред на всички останали — на Ники, на графинята, на графа. Майлс изгледа завистливо баща си, който вещо нагласи бебето на рамото си. Хелен-Наталия дори спря да крещи, когато се озова там, като понижи децибелите до общ шумов фон на принципно недоволство.

Екатерин пъхна ръка в неговата и я стисна силно. Беше като свободно падане в бъдещето. Той също стисна ръката й и се понесе натам.