Лоис Бюджолд - Дипломатически имунитет

— Този е за консорта на Ро Сета, която е загинала на детекораба — прошепна му тя на свой ред. — Сега ще слезе и висшата Пел, която отговаря за децата на мястото на мъртвия консорт.

Майлс се беше срещал с мъртвата жена, съвсем за кратко преди десет години. За свое съжаление, сега почти не си я спомняше, освен като бегъл образ с разкошна шоколадовокафява, много дълга коса и поразителна хубост, маскирана сред присъствието на други, също толкова великолепни висши дами, запомнил беше и решителната ожесточеност, с която се отнасяше към задълженията си. Въпреки смътния спомен плаващият стол внезапно му се стори още по-празен.

Появи се втори мехур, после и други, последваха ги гем-жени и прислужници ба. Вторият мехур спря при групичката на губернатора, стана прозрачен и угасна. Облечената в бяло Пел седеше като кралица на плаващото си кресло.

— Гем-генерал Бенин, моля предайте, както бяхте натоварен, благодарностите на императора хоут Флечър Гиайя към тези чуждопланетяни, които върнаха у дома надеждите на нашето Съзвездие.

Говореше с нормален глас, а и Майлс не видя къде са разположени гласовите приематели, но слабото ехо откъм тревистата купа му даде да разбере, че думите им се предават към всички присъстващи в амфитеатъра.

Бенин извика Бел напред и след няколко подходящи церемониални фрази връчи на бетанеца висша почетна грамота — вързано с панделка хартиено руло, написано лично от ръката на императора, което носеше странното име „Свидетелство от Небесния дом“. Майлс познаваше сетагандански гем-лордове, които биха дали собствените си майки, за да ги включат в годишния Свидетелски списък, само дето подобна жертва би била крайно недостатъчна, за да ги класира. Бел снижи плъзгача си, така че Бенин да връчи лично в ръцете му свитъка, и макар в очите му да грееше иронично пламъче, на свой ред чинно изрази благодарностите си към далечния Флечър Гиайя и за пръв път не отпусна и на милиметър юздите на хапливия си хумор. За това вероятно спомогна и крайното му изтощение — факт, който изпълни Майлс с краткотраен прилив на гузно облекчение.

Майлс примигна и с мъка възпря напиращата гигантска усмивка, когато гем-генералът призова Екатерин и й връчи подобна грамота с панделка. Очевидното й задоволство също не беше лишено от известна ирония, но тя изрази благодарността си с подобаващо изящество на изказа.

— Милорд Воркосиган — произнесе Бенин.

Майлс пристъпи напред не без известна бдителност.

— Негово императорско величество, император хоут Флечър Гиайя, ми напомня, че истинската деликатност в даряването винаги е съобразена с вкусовете на дарявания. Затова и той ме натовари само да ви предам личната му признателност със собствения му Дъх и Глас.

Първа награда — сетаганданският Орден за заслуги — какво неудобство се беше оказал онзи медал преди десет години. Втора награда — два сетагандански Ордена за заслуги? Явно не. Майлс въздъхна облекчено, само с тънка нишка на съжаление.

— Предайте на Негово императорско величество, че може да разчита на мен.

— Нейно императорско величество, императрица хоут Райън Дегтиар, придворна в Звездните ясли, също ме натовари да ви предам личната й признателност със собствения й Дъх и Глас.

Майлс се поклони забележимо по-ниско.

— Аз съм винаги на нейните услуги.

Бенин отстъпи крачка назад, а висшата Пел се придвижи на мястото му.

— Наистина. Лорд Майлс Нейсмит Воркосиган от Бараяр, Звездните ясли ви призовават.

Бяха го предупредили за това и той го беше обсъдил с Екатерин. От практическа гледна точка, нямаше смисъл да отказва тази чест — в Звездните ясли сигурно вече имаха поне килограм от плътта му някъде из архива си, събрана не само по време на лечението му тук, но и от онова незабравимо негово посещение на Ета Сета преди години. Така че, само със слабо стягане в областта на стомаха, той пристъпи напред и остави един прислужник ба да навие ръкава му и да връчи подноса с лъскавата игла за тъканни проби на висшата Пел.

Със собствената си бяла, дългопръста ръка, Пел вкара иглата в месестата част под лакътя му. Беше толкова тънка, че той почти не усети убождането, а когато тя я извади, на кожата му се събра само малка капка кръв, която прислужникът попи с тампон. Пел положи иглата в собствения й миниатюрен замразител, вдигна го високо да я видят всички, затвори го и го прибра в едно отделение, вградено в облегалката на плаващото й кресло. Тихият шепот откъм хората в амфитеатъра не прозвуча гневно, макар и да се усети лека нишка на озадачение. Най-голямата чест, която можеше да бъде оказана на един сетаганданец, по-голяма дори от годежа с висша дама, беше официално да включат генома му в банките на Звездните ясли — оттам следваше разбиването му на отделни гени, подробното им изследване и евентуалното селективно включване на одобрените в следващото поколение на висшата раса.