Лоис Бюджолд - Дипломатически имунитет

— Тези въпроси не подлежат на дискутиране извън Звездните ясли.

— Принципно, не. Но за жалост вашите… частни неща успяха да изминат доста дълъг път извън Звездните ясли. Както самият аз мога да свидетелствам лично. И се превърнаха в източник на една съвсем нечастна тревога за нас покрай присъствието на вашия ба на станция Граф. Когато тръгнахме оттам, никой не беше сто процента сигурен, че сме идентифицирали и обезвредили всички възможни източници на зараза.

Пел неохотно призна:

— Планът му е бил да открадне целия набор. Но висшата дама, която отговаряла за… запасите на консорта, макар и умирайки, успяла да ги унищожи преди смъртта си. Както е повелявал дългът й. — Очите на Пел се присвиха. — Тя ще се помни сред нас.

Колежка на тъмнокосата жена може би? Дали хладната лекарка не охраняваше подобен арсенал от името на Пел, защо не и на борда на същия този кораб? „Пълният набор значи.“ Майлс архивира това мълчаливо признание засега, а по-късно щеше да го сподели с най-висшите ешелони в ИмпСи, и побърза да пренасочи разговора.

— Но какво всъщност се е опитвал да направи? Сам ли е действал? И ако е било така, как е надвил програмираната си лоялност?

— Това също е вътрешен въпрос — мрачно повтори тя.

— Е, нека изкажа своите предположения — разбърза се Майлс, преди да се е обърнала и да е сложила край на разговора. — Смятам, че този ба е бил от най-близкото обкръжение на император Флечър Гиайя и следователно на неговата покойна майка. Предполагам, че е бил един от най-доверените хора на старата вдовстваща императрица Лизбет по време на управлението й. Нейният биозаговор, планът й да раздели висшите на конкуриращи се подгрупи, беше потушен след смъртта й…

— Не беше заговор — неубедително възрази хоут Пел. — В буквалния смисъл на думата.

— Неоторизирана едностранна промяна тогава. По някаква причина този ба не е бил прочистен заедно с другите от вътрешния й кръг след смъртта й — а може и да е бил, не знам. Понижен, може би? Както и да е, предполагам, че цялата тази авантюра е била криворазбран опит да доведе докрай намеренията на мъртвата си господарка… или майка? Близо ли съм?

Хоут Пел го изгледа с крайна неприязън.

— Достатъчно близо. Във всеки случай сега с него вече е свършено. Императорът ще е доволен от вас — отново. Някакъв знак за благодарността му може да се очаква на утрешната церемония по кацането на детекораба, на която сте поканен заедно с мадам съпругата ви. Първите чужденци — съвсем първите, — удостоени с подобна чест.

Майлс махна, сякаш да отстрани това дребно отклонение от основната тема.

— Бих заменил всичката чест за малко информация.

Пел изсумтя.

— Не сте се променили, нали? Все така ненаситно любопитен. До степен на нахалство — натъртено добави тя.

Екатерин се усмихна малко пресилено.

Майлс не обърна внимание на думите й.

— Изтърпете ме, моля. Все още не го проумявам напълно, струва ми се. Подозирам, че хоут — и ба — още не са толкова „пост хомо сапиенс“, че да са неподатливи на самоизмама, толкова по-изтънчена, колкото изтънчени са самите те. Видях лицето на онзи ба, когато унищожих криокуфарчето с генетичните проби пред очите му. Нещо се пречупи. Нещо последно, отчаяно… нещо… — Беше убивал телата на хора, беше теглил последствията от това, познаваше го. Но никога дотогава не беше убивал душата на човек, а тялото му да продължи да диша, ограбено и обвиняващо. „Трябва да проумея това.“

На Пел очевидно не й беше приятно да продължава този разговор, но разбираше и дълбочината на един дълг, който не можеше да се изплати с тривиални неща като медали и церемонии.

— Изглежда, че въпросният ба е искал нещо повече от мечтата на Лизбет — бавно каза тя. — Планирал е нова империя, на която той да бъде едновременно император и императрица. Откраднал е висшите деца на Ро Сета не просто като ядрото на бъдещото население за своето ново общество, но и като… партньори. Консорти. Стремял се е към генетични висоти, по-висши дори от тези на Флечър Гиайя, който, макар и част от целта на хоут, не си въобразява, че е самата цел като такава. Какво високомерие — въздъхна тя. — Каква лудост.

— С други думи — прошепна Майлс, — той е искал деца. По единствения начин, по който е можел да… да ги зачене.

Ръката на Екатерин се стегна на рамото му.

— Лизбет… не е трябвало да му казва толкова много — продължи Пел. — Превърнала го е била в домашен любимец. Отнасяла се е с него по-скоро като с дете, отколкото като с прислужник. Беше силна личност, но не винаги постъпваше… мъдро. А може би е започнала и да си… угажда на стари години.