Лоис Бюджолд - Дипломатически имунитет

„Точно обратното, мадам.“ Мозъчен удар, тромбози, кръвни съсиреци, аневризми, сигурно до това се свеждаше в превод прогнозата й, предположи Майлс. Какво щастие. Просто ги добавете към списъка наред с иглените пушки, звуковите гранати, плазмените пушкала и невроразрушителните лъчи. Плюс горещите занитвачи и вакуума.

И пристъпите. Та какъв ли интересен кумулативен ефект можеше да се очаква, когато циркулаторните му микротравми пресекат пътищата си с пристъпното му разстройство? Майлс реши да запази този въпрос за собствените си лекари по-късно. Едно предизвикателство би им дошло добре. Щеше да се превърне в трижди проклет обект на изследване, за пореден път. Военно, както и медицинско, осъзна той и го полазиха тръпки.

Висшата продължи да обяснява на Екатерин:

— Бетанецът е получил значително по-големи вътрешни увреждания. Пълно възстановяване на мускулния тонус може и никога да не настъпи, трябва да се избягва и всякакво циркулаторно натоварване. Среда с ниска или нулева гравитация навярно би била най-щадяща по време на възстановяването. Доколкото разбрах от разговора си с партньорката му, жената квади, това би могло лесно да се уреди.

— Ще се уреди всичко, от което Бел има нужда — даде обет Майлс. При такава тежка травма, получена в служба на императора, ИмпСи би трябвало да остави Бел на мира дори и без застъпничеството на имперски ревизор, дори да му отпусне и малка инвалидна пенсия в добавка.

Висшата Пел помръдна леко брадичка. Лекарката удостои планетарния консорт с покорен поклон, извини се и излезе.

Пел се обърна към Майлс:

— Щом се почувствате достатъчно възстановен, лорд ревизор Воркосиган, гем-генерал Бенин би искал да разговаря с вас.

— А! Даг Бенин е тук? Добре! И аз искам да говоря с него. Прехвърлиха ли вече злосторника ба под негова юрисдикция? И стана ли кристално ясно за всички, че Бараяр няма никакво участие в незаконните пътешествия на вашия човек?

— Въпросният ба е бил от Звездните ясли и беше върнат в Звездните ясли — отговори Пел. — Това е вътрешен въпрос, макар ние, разбира се, да сме признателни на гем-генерал Бенин, задето се зае вместо нас с хората извън нашата сфера на действие, които може да са подпомогнали провинилия се ба в неговото… безумно бягство.

Така, значи висшите дами си бяха прибрали заблуденото агне. Майлс потисна лекия пристъп на жал към нещастния ба. Обезсърчителният тон на Пел не подканваше към нови въпроси от страна на чуждоземните варвари. Трудна работа. От всички планетарни консорти, Пел беше най-склонна да поема рискове, но вероятността оттук нататък Майлс да я хване сама, лице в лице, беше нищожна, а още по-нищожна беше вероятността тя да се впусне в откровена дискусия по въпроса пред някой друг.

Той изпробва късмета си:

— Накрая стигнах до заключението, че онзи ба трябва да е изменник, а не, както мислех в началото, агент на Звездните ясли. Любопитен съм какъв е бил механизмът на това странно отвличане. Гупи — джаксънианският контрабандист Русо Гупта — можа да ми даде само външен поглед към събитията, и то само от първия си контакт с вашия човек, когато той е разтоварил репликаторите от онзи кораб, който трябва да е бил годишният детекораб до Ро Сета, нали?

Пел си пое дълбоко дъх, но все пак потвърди, макар и неохотно:

— Да. По всичко личи, че престъплението е било планирано и подготвяно отдавна. Злосторникът е отровил консорта на Ро Сета, нейните придворни и екипажа на кораба веднага след последния скок. По време на срещата всички вече са били мъртви. Настроил е автонавигацията на кораба да го отведе право в слънцето на близката система. В негова полза може да се каже, че последното е било замислено като един вид подобаваща погребална клада — намусено призна тя.

Предвид опита си с мистериите на висшите погребални обичаи Майлс почти можеше да разбере подобно изказване в полза на затворника, без мозъкът му да се сгърчи от напъване. Почти. Но Пел говореше за намерението на провинилия се ба като за факт, а не като за предположение, което означаваше, че за една нощ виещите дами са имали по-голям късмет при разпита на изпадналия в делириум ба, отколкото специалистите на Майлс за цялото им пътуване дотук. „Подозирам, че късметът няма нищо общо с това.“

— Мислех, че би следвало да носи със себе си по-голямо разнообразие от биологични оръжия, ако му е останало време да оплячкоса детекораба преди да го изостави и унищожи.

Пел обикновено излъчваше жизненост и добро настроение, нещо типично за планетарните консорти, но последната му забележка докара на лицето й смразяваща гримаса.