Лоис Бюджолд - Омайване

— Здравей, патрулен. Нека ти кажа какво ще се случи — изръмжа Съни.

Даг наклони глава, сякаш му беше любопитно.

— Не те искаме тук. След малко Ръш ще доведе коня ти, заедно с вещите ти, ще се метнеш на него и ще тръгнеш на север. И повече няма да се връщаш.

— Невероятно! И как според теб ще стане това, синко?

— Ако не го направиш, ще те пребием. Ще те вържем на коня и пак ще тръгнеш на север. Само че без зъби. — Съни се усмихна, за да подчертае заплахата. Приятелите му се размърдаха нервно, макар че единият опита да се засмее в знак на подкрепа.

— Виждам няколко проблема в плана ти. Първо, няма кон. Ръш ще си има много неприятности с Копърхед. — Даг отпрати усета си към старата плевня. Наистина, проблемите на Ръш тепърва започваха. Реши да не си отвлича вниманието с това. Цялото семейство беше предупредено да не се мотае край коня, когато той не е наблизо. Ръш обаче да си се оправя сам. Даг се помъчи да не се усмихне широко.

— Фаун се разбира с коня ти.

— Така е. Само че, за съжаление, вие изпратихте Ръш.

— Тогава ще вървиш пеш.

— След като ме пребиете? Мисля, че надценявате издръжливостта ми. — Той заговори по-меко. — Мислите ли, че четиримата ще се справите с мен?

Те зяпнаха превръзката и липсващата китка, после се спогледаха. Даг беше поласкан, че никой не се разхили. На тяхно място щеше да го направи. Всъщност набитият дори изглеждаше леко засрамен. Съни явно също бе по-предпазлив, щом си бе взел нож.

— Нека да се изясним. Отхвърлям поканата ви за пътуване. Нямам намерение да си изтървам сватбата. Вие сте повече от мен. Готови ли сте да ме убиете тази нощ? Колко от вас са готови да загинат, за да успеете? Помислихте ли как ще се чувстват семействата ви на сутринта? Как оцелелите ще обясняват какво се е случило? Убиването е доста мръсна работа и не свършва само със заравянето на трупа. Говоря от личен опит.

Трябваше да спре. Поне двама се вслушваха в думите му, а това не беше оригиналният план. Трябваше да има преследване. За щастие Съни и другият здравеняк започнаха да се приближават, заемаха позиции. Той отстъпи малко, за да ги окуражи.

— Нищо чудно, че Фаун те нарича Съни Тъпия.

Соуман изви глава. Един от приятелите му се изкикоти и си спечели гневен поглед.

— Фаун е курва. Но ти знаеш това, нали, патрулен?

„Чудесно“.

— Първо трябва да ме хванете, момчета. Ако краката ви са толкова бавни, колкото умовете ви, няма да имам проблем…

Съни скочи напред и замахна. Даг вече не беше там.

Тичаше нагоре по хълма, провираше се между дърветата. Ботушите му се хлъзгаха по шумата и влажните камъни. Ако се съдеше по тупването и писъка зад него, поне един от преследвачите се бе убедил колко е хлъзгава земята. Не искаше да ги загуби в гората, но трябваше да набере преднина, докато не стигне…

Ето тук.

Дървото, което бе избрал, бе дебело стъпка и половина. Нямаше клони до двадесет стъпки височина. Така поне щеше да е по-трудно на момчетата да го последват. Стига да успееше да се качи. Извади дясната ръка от превръзката, за да не му пречи, заби куката, обви дънера с крака и започна да пълзи нагоре. Забиване, придърпване, забиване. Отново и отново. Беше изкачил петнадесет стъпки, когато преследвачите му се появиха и размахаха тоягите. В този момент му хрумна, че влага всичките си надежди в един малък дървен болт и няколко шева, които вероятно не бяха безкрайно здрави. Под коленете му се ронеха късчета кора и се изсипваха в ароматен дъжд. Ако куката му поддадеше, щеше да се издере сериозно между краката.

Добра се до първия клон, преметна крак и ръка през него и се изправи. Потърси целта си. Отсъстващи богове, трябваше да изкатери още петнадесет стъпки.

Един сух клон изпращя под крака му, но това се оказа полезно, защото успя да го изрита върху лицето на кльощавия, който бе започнал да катери. Младежът извика и падна, като му спечели малко време. Всъщност не се нуждаеше от много.

За негова радост наблизо профучаха два камъка. Той изпищя, сякаш го бяха уцелили, подмамваше ги да хвърлят още. При следващия залп се чу силно изтупване и сериозен писък отдолу. Даг се погрижи да чуят злобния му смях, макар че се бе задъхал като ковашки мех.

Почти бе стигнал. Проклетото нещо беше изнесено на един от страничните клони. Той стисна един клон с дясната си мишница. За пръв път през живота му му се искаше да е още по-висок. Ако не внимаваше, можеше да докаже, че е по-тъп и от Съни Тъпия. Още малко, още малко… успя да закачи клона с куката и го разтърси.