Лоис Бюджолд - Омайване

— Той почти каза, че планът му е да ти направи бебе и да те върне при нас — продължи Ръш.

— Само ако умре!

— Да, и колко ли скоро ще е това?

— Това пък какво ви засяга? Нали ще ходите с Рийд на запад? Няма да сте тук. — Тя излезе от отделението и затвори вратичката.

— Тогава ще те остави на Флеч и Кловър.

— Двамата сте толкова, толкова… — затърси подходящата дума, — толкова кухи.

— Така ли? Той каза, че иска да се ожени за теб, защото си умна. Колко ли тъпа трябва да си, за да повярваш на това? Знаеш, че иска само да докопа младата ти…

— Ръка — изпревари го тя. Наистина й липсваха докосванията му. Нямаше търпение да се махне от Уест Блу.

Ръш почна да имитира секс с реалистични звуци. Фаун реши, че ще е грубо да го наръга с вилата, но поне можеше да го фрасне по главата…

— Как мислиш, че ще се чувстваме пред приятелите си, с този тип в семейството?

— Като ви знам приятелите, хич няма да ме трогнете.

— Напоследък май мислиш само за себе си!

— Сега разбирам — обади се Рийд загрижено. — Вече те е омагьосал някак, нали?

— Не искам да чувам нито дума повече от вас.

— Или какво? — сопна се Ръш. — Няма да ни проговориш повече?

— Може и това да стане — изръмжа Фаун и излезе.

Не всички разговори бяха толкова неприятни. Тя откри неочакван съюзник в лицето на Кловър, с която никога не се бяха разбирали особено. Кловър, от своя страна, влияеше на Флеч. Двете момичета сякаш искаха да станат най-добри приятелки и бяха загърбили предишните си мнения, което озадачаваше Флеч. Даг бе успял да поговори насаме с мама, татко и Нати. Уит продължаваше да сипе нападки срещу който му падне и всички му се сърдеха. Единствено Даг продължаваше да го търпи.

— Имал съм и по-сериозни разправии с патрула, включително предотвратяване на бой с ножове — обясни на Фаун в един особено напрегнат момент. — Тук поне никой не се опитва да наръга някого.

— Може и това да стане — изръмжа Фаун.

На втората вечер след предложението родителите й стигнаха дотам, че забраниха всякакви дискусии на масата. Вечерята премина в странна тишина. Даг смяташе, че планът му не се развива достатъчно добре. Беше решен да се справи, без значение колко дни ще му отнеме, но виждаше, че Фаун едва издържа. А нейното напрежение се пренасяше върху същността му.

Вече се бяха забавили твърде много. Ако се замотаеха още малко, можеше да не успее да се върне в лагера преди Мари, което щеше да предизвика нови тревоги. А този път нямаше да разполага с убийство на злина, за да си издейства прошка.

Семейството постепенно се привързваше към него. Флеч и Кловър вече бяха открито съгласни, Нати мълчаливо съгласна, а Трил предимно мълчеше. На Уит като цяло не му пукаше, а баща й още се чудеше.

Сорел и Трил му напомняха на водачи на патрул. Главите им бяха пълни с твърде много задължения и с конфликтите и желанията на множество хора. Имаше шанс да успее просто защото не можеха да си позволят да умуват само над един проблем, след като имаше толкова много. Даг се чувстваше леко гузен, но се стараеше да поддържа нямото напрежение. Фаун се грижеше за останалото.

Рийд и Ръш продължаваха да оказват съпротива. Даг не беше сигурен защо, тъй като и двамата избягваха да говорят с него. Поотделно можеше и да успее, но двамата се държаха заедно и гледаха неодобрително. Попита Фаун за някакви напътствия, но тя само стисна устни. Поне техните забележки тласкаха баща й към вземане на решение, най-малкото от срам. Понякога съпротивата беше най-лошият противник.

„Все пак ми се искаше да си имам братя по шатрата“. Това беше необоснована надежда. Дружбата, която бе имал с братята на Каунео в Лутлия, беше истинска, но пък това бе предизвикало още по-голяма болка при загубата им. Може би така беше по-добре.

След вечеря семейството обикновено се събираше в гостната, където беше по-хладно и имаше лампа. Даг и Фаун бяха отишли да нахранят пилетата и когато се върнаха, чуха оттам повишени гласове. Рийд говореше враждебно и неясно, после Трил извика уплашено:

— Рийд! Остави я! Фаун ми я донесе от Гласфордж!

Фаун ахна и затича напред. Даг побърза да я настигне.

Рийд и Ръш бяха притиснали родителите си. Трил седеше до масата, на която бе лампата, и се мъчеше да шие нещо в скута си. Нати държеше вретеното си, но не помръдваше. Уит стоеше до нея и за пръв път си мълчеше. Сорел се бе обърнал към Рийд, а Ръш обикаляше нервно около тях.

Рийд държеше стъклената купа и говореше твърде драматично, поне според Даг.