Лоис Бюджолд - Омайване

Докато се опитваха да си пробутат последната ягода един на друг, Даг наклони глава и се усмихна. След секунда Фаун чу тропот на копита и суматоха на двора. След минута вратата се отвори с трясък и в трапезарията нахлу Мари, следвана от двама мъже. Спря пред тяхната маса с ръце на кръста и се втренчи в Даг.

— Ти!

Фаун никога не беше чувала толкова заплаха в една сричка.

Даг й подаде халбата си. Мари я вдигна и изпи половината на един дъх, без да откъсва очи от него. Другите двама се усмихваха широко.

— Момче, нима се опитваше да ме изплашиш до смърт? — настоя тя и стовари халбата с трясък на масата.

— Не. — Даг отново я напълни догоре. — Просто така се получи. Седни и си поеми дъх, лельо Мари.

— Няма да ми викаш лельо, докато ти се карам — отвърна тя, вече по-спокойно. Един от мъжете зад нея й подаде стол и тя седна. Личеше си, че е изтощена; нещо, което натъжи Даг.

Той се пресегна и стисна ръката й.

— Съжалявам за излишните притеснения. Соун каза, че сте открили коня и нещата ми вчера. Имах малко проблеми.

— Чух вече.

— О, значи най-сетне сте открили фермата на Хорсфорд?

— Преди два часа. Пробутаха ми невероятна история. — Тя изгледа Фаун и отново се намръщи на Даг.

— Мари, запознай се с госпожица Фаун Блуфийлд. Искрице, това е водачът на моя патрул Мари Редуинг Хикори. Мари е личното й име. Редуинг е името на нашата шатра, а Хикори се казва главният ни лагер.

Фаун кимна учтиво, Мари не толкова.

— Ютау и Рази, също от нашия лагер — продължи Даг. Двамата я поздравиха приятелски. Ютау беше по-възрастен, нисък и носеше косата си на кок като Мари. Рази беше по-млад и висок, а косата му висеше на сплетена с червени и зелени ленти плитка почти до кръста.

— Поздравления за злината, Даг — каза Ютау. — Младите са ядосани, че пропуснаха първото си убийство. Предлагам да ги заведеш до леговището и да им покажеш как точно е станало.

Даг поклати глава с нещо между усмивка и намръщване.

— Не мисля, че ще им е от полза.

— Много гадно ли беше? — попита Мари сухо.

Забавлението изчезна от очите на Даг.

— Доста. Ето ви късата версия. Госпожица Блуфийлд беше отвлечена от пътя от двамата, които преследвах. Когато ги догоних до леговището, вече ме превъзхождаха значително. Забелязах, че злината и глинените направиха грешката да не обръщат внимание на госпожица Блуфийлд в суматохата. Затова й хвърлих моите споделящи ножове и тя заби единия в злината. Свали я. И спаси живота ми. И света, както обикновено.

— Успяла е да се доближи толкова до злина? — възкликна Рази с нещо между неверие и почуда. — Как?

Даг погледна Фаун за разрешение и отмести яката на роклята й. Пръстът му проследи местата, където вероятно бе останал отпечатък от дланта на злината. Въпреки че беше топло, тя потръпна.

— На косъм, Рази.

Двамата мъже свиха устни. Мари покри устата си с ръка. Фаун не беше виждала огледало от няколко дни. Как ли изглеждаха белезите?

— Злината я подцени — продължи Даг. — Вярвам, че вие няма да го направите. Ютау, ако искаш, можеш да повториш поздравленията си, този път на когото трябва.

Ютау бавно допря ръка до челото си и каза прегракнало:

— Госпожице Блуфийлд.

— Да — добави Рази, щом се отърси от объркването си.

— Патрулните си падат по тържествените церемонии — прошепна Даг в ухото на Фаун.

— Забелязвам — отвърна тя и той се подсмихна.

Мари разтри главата си.

— Ами цялата история, Даг? Дали въобще искам да я чуя?

Тъжният му поглед привлече вниманието й.

— Да. Колкото се може по-скоро. Но насаме. След това госпожица Блуфийлд трябва да си почине. — Той се обърна към Фаун. — Или искаш първо да поспиш?

— По-добре да поговорим.

— Добре. — Мари сложи длани на колената си и се огледа. — В моята стая?

— Става.

Мари се изправи.

— Ютау, ти будува цяла нощ. Вече си в почивка. Рази, хапни и отиди при другите. Кажи им, че намерихме Даг. По-точно, че сам се намери. — Двамата се изправиха и излязоха.

— Вземи си торбата — прошепна Даг на Фаун.

Стаята на Мари беше на третия етаж. Фаун усети, че се замайва по стълбите, и беше благодарна, че Даг я подкрепи. Беше стая с едно легло, но почти идентична с тази на Соун, чак до обичайната купчина багаж на пода. Даг махна на Фаун да изсипе торбата си на леглото и тя я развърза и я обърна.

Веждите на Мари се повдигнаха. Тя вдигна повредената приставка на Даг, сякаш държеше трупа на умряло животно.

— Сериозно е било. Вече разбирам защо не си отишъл да си прибереш лъка. Приставката за лъка поне здрава ли е?