Лоис Бюджолд - Омайване

— Колко е достатъчно? — Даг наклони глава любопитно.

— Двадесет — отвърна тя предизвикателно.

— Аха — отвърна той и въпреки че успя да прикрие насмешката в гласа си, златистите му очи проблеснаха.

Тя щеше да се обиди, но блясъкът беше твърде красив, особено с леките бръчки. Тя махна с ръка и продължи:

— Беше като някаква тайна, която всички криеха от мен. Омръзна ми да съм най-младата и най-малката и да ме третират като дете. — Въздъхна. — А и бяхме малко пияни.

Замълча за миг и добави:

— Той каза, че момичето не може да забременее от първия път.

Даг се ококори.

— И ти му повярва?

— Казах, че бях глупава. Мислех, че хората са по-различни от добитъка. Предполагах, че Съни знае повече от мен. Едва ли можеше да е по-неосведомен. Никой не беше говорил с мен за тези неща. А и… толкова време се навивах за това, така че просто не исках да спра.

Той се почеса по главата.

— Е, ние гледаме да не сме груби пред младите, но им даваме необходимите инструкции. Заради риска да оплетем нашите същности. Което се случва при някои от младите двойки. Няма нищо по-срамно от това да се наложи да ви спасяват приятелите или пък нейните роднини. — Видя учуденото изражение на Фаун и добави: — То е нещо като транс. Двамата се сливат така, че забравят да станат, да ядат, да си вършат задълженията. След няколко часа или дори дни телесните нужди ги разделят. Но е доста неприятно. Освен това е опасно, особено във враждебна местност.

— О — възкликна тя. — Ти някога…?

— Веднъж. Като много млад. Някъде към двадесет. Повечето хора не позволяват да им се случи втори път. Грижим се един за друг.

„Два дни? Аз имах две-три минути…“ Тя поклати глава, не беше сигурна дали да му вярва. И дали въобще го разбира.

— Всъщност това, което каза Съни, не ме разгневи толкова. Може и той да не е знаел. Дори това, че забременях, не ме ядоса, само се уплаших. Отидох при Съни, защото смятах, че има право да знае. Освен това си мислех, че ме харесва, и дори, че ме обича.

Даг щеше да каже нещо, но последните й думи явно го объркаха и той й махна с ръка да продължи.

— Това сигурно се случва често при вас. Какво правят фермерите в такъв случай?

— Ами обикновено се женят. Набързо. Родителите се събират и се разбират и после всичко си продължава. Стига никой от двамата да не е женен де. В противен случай става голяма каша. Но аз вече се бях примирила и щях да изтърпя последиците…

— Само че когато казах на Съни, той не реагира, както очаквах. Не мислех, че ще е възхитен, но предполагах, че ще се примири. След като аз го бях направила. Но — тя си пое дълбоко дъх — той явно имаше други планове. Родителите му го бяха сгодили за дъщерята на съседа им. Споменах ли, че Съни е от богато семейство? Освен това е единствено дете, както и онова момиче, и родителите им са се разбрали отдавна. Попитах го защо не ми е казал преди това, но според него всички знаели. Казах му, че сега, когато съм бременна, ще трябва да си признае и да поговорим със семействата си. Но той ме заплаши, че ако се разприказвам, ще накара приятелите си да заявят, че и те са спали с мен през онази нощ, и ще се измъкне. — Избърбори всичко на един дъх и спря със зачервено лице. Обърна се към Даг, който гледаше надолу леко смръщен и хапеше устните си. — В този момент реших, че без значение колко бебета нося, няма да се омъжа за Съни, в никакъв случай. — Вирна брадичката си предизвикателно.

— Браво — отвърна Даг, вдигна глава и я погледна в очите.

— Чудя се — добави след малко, — какво ли бих направил с него. Мисля, че кожа за тъпан ще е добре. Не съм драл човек, но едва ли ще е трудно. — Усмихна се закачливо.

Фаун се засмя искрено.

— Благодаря ти.

— Чакай, още не съм го направил!

— Не. Благодаря за думите ти. — Това беше шега, нали? Спомни си вчерашния бой и вече не бе толкова сигурна. Езерняци. — Не го прави.

— Все някой трябва. — Той потърка наболата си брада и Фаун се зачуди дали и това е нещо, което не прави с една ръка, или бръсначът е някъде в дисагите заедно с гребена. — При нас е по-различно. Не можеш да лъжеш за такива работи, защото се вижда в същността ти. Въпреки това хората успяват да се забъркат в разни каши. Разбирам, че неговото семейство би могло да повярва на лъжите му, но как щеше да реагира твоето? Затова ли избяга?

Тя стисна устни, но успя да свие рамене.

— Едва ли. Но непрекъснато ме пренебрегваха. Завинаги щях да остана като онази, която е била достатъчно глупава. А се боях, че ако се смаля още малко в очите им, ще изчезна. Предполагам, че на теб ти звучи безсмислено.