Лоис Бюджолд - Преобразяване

— Ясно. — Бар се отпусна. — Значи няма проблем.

— За някои — отвърна сухо Даг.

Уит — бе разбрал всичко — ахна. Как бе могъл Даг да си признае пред всички? Заради Уит ли го бе направил, или заради себе си?

— Даг, това наистина е ужасно — каза Фаун. — Но съм сигурна, че няма да се превърнеш в злина или в Крейн, както и Уит няма да се превърне в Малкия Дръм. Да не говорим, че аз съм тази, която направи стрелата на Уит, при това с цялото умение, на което ме научи Катагус. Направих я, за да убива — да убие онова, което трябва да бъде убито — защото си представях, че ще си или ти, или противникът ти. Същото важи и за брат ми. — Пое си дъх. — Нож, стрела, изтръгване на същността, това са все оръжия, макар и различни. Можеш да убиеш човек и с мотика, за бога!

Тревогата на насядалите около масата започна да се стопява, когато осъзнаха думите й. Даг не каза нищо, но тя усети как напрежението му намалява; той й кимна с благодарност. Нима досега не бе приемал изтръгването на същността като оръжие? Или просто за необикновена магическа заплаха? Фаун го обичаше до полуда, но пък склонността му да се отдава на типичните за Езерняк мрачни мисли понякога бе наистина потискаща.

— Сам разбираш, Уит, че дори да има решение на проблема ти, все още не съм го открил — каза Даг. — Що се отнася до уроците по стрелба, макар да ги обичам много, за мен никога не са били просто игра, дори по времето, когато бях момче като Хоторн. Те са сериозна подготовка за сериозни дела. — Премигна и добави: — Същото е както с упражненията по заслоняване, които също изоставихме през последната седмица. Утре сутринта ще ви чакам и двамата на палубата — каза на Бар и Ремо.

Младежите не казаха и дума.

Даг продължи:

— Не те викам навън, за да си играем, Уит — нито пък Ход, Хоторн и останалите. Събирам ви да продължите обучението си. Защото — както сами разбрахте — никога не се знае кога ще ви бъде необходимо дадено умение, нито пък животът на колцина ще зависи от вас.

— Татко каз… — Бери се сепна, но бързо се овладя, — казваше, че не може непрекъснато да се забавляваш. Но пък от време на време е приятно.

Уит й се усмихна плахо и кимна.

Уроците по стрелба започнаха на светлината на фенер веднага щом вдигнаха масата и измиха чиниите. Фаун с удоволствие забеляза, че настроението на всички се подобри, докато тренираха на брега. Нали това бе целта й. Значи дотук всичко бе наред.

Притесняваше се за Даг, когато я притисна до себе си и заспа дълбоко. Не се бяха любили от битката в пещерата. Ако Фаун не бе свидетелка на възстановяването на Даг след Рейнтрий, може би щеше да се уплаши, че нещо не е наред. Но този път той не бе физически наранен, нито пък засегнат от злина, нито същността му бе поразена. Беше правил подсилвания, беше изчиствал омайвания и бе прилагал много по-сложни лечебни процедури, докато не бе усетил, че едва се държи на крака. Погрижил се бе за Скинк, Чикори, Бо, Хоторн и кой знае колко още лодкари — а най-важна бе работата му с Крейн.

Въпреки това Фаун не бе сигурна дали Крейн не е причинил повече зло с отровния си език, вместо със същността си. Бе опитал. Даг бе парализирал и тази част от ренегата. Да не би странното избухване на Даг на вечеря да бе някакъв отклик на ефекта на Крейн, или просто му се бе насъбрало прекалено много?

Същността на Даг сигурно бе в ужасно състояние. Тя си я представи като къща, в която предишната вечер е имало веселба и са дошли всички съседи и роднини, за да се наядат и да пийнат, някои дори са намерили повод, за да се сбият, а един от братовчедите дори е повърнал на пода. Не можеш да свършиш нищичко, преди да почистиш и да подредиш къщата, а не можеш да се заемеш с нея, докато махмурлукът ти не премине.

Замисли се и си каза, че е горда и благодарна, че Даг не пие. Патрулните все пак бяха едни от най-ужасните пияници на света.

Изсумтя и се сгуши в него. „Моля те, любими, оправяй се бързо.“

На следващия ден „Завръщане“ плуваше покрай голи безрадостни ненаселени брегове, както и през последните сто мили. Бери обеща, че остава не повече от ден, преди гледката да стане по-интересна. Виждаха странни дървета, все още зелени, въпреки че вече бе зима, от тях бе провиснал мъх като брада, между тях минаваха канали, прелитаха ята птици. Фаун се питаше дали ще видят някой от страховитите блатни гущери на Даг и се чудеше дали разказите на Бо за змиите са истина. По обед стана достатъчно топло, за да се качат на покрива без връхни дрехи, и Фаун, Бери, Даг и Уит излязоха на слънце. Тъй като нямаше нужда да внимават за опасности напред, тя се вгледа назад.