Лоис Бюджолд - Преобразяване

„Не го забравяй, патрулен.“

Годината наближаваше края си и тъмните утрини и ранните залези съвсем намалиха светлите часове. На сутринта, след като подминаха мястото, където реките се сливаха, започнаха да прехвърчат снежинки и капитан Бери се възползва от тримата си лоцмани Езерняци. Благодарение на тях нямаше повече нужда от светлина, каза си Фаун. Пет дни и пет нощи се носиха без спиране по течението и почти преполовиха пътя до Греймаут.

И ето че един следобед вятърът обърна откъм юг и въздухът стана по-топъл. По залез Бери се съгласи да спрат и обяви почивка. След като дни наред бе приготвяла набързо храната на екипажа и всички се хранеха на крак, Фаун се зае да сготви хубава вечеря, така че да седнат на масата, дори Бо — но се погрижи неговата храна да е съвсем мека, дори кашава.

Нахраниха се с апетит, но бяха неестествено мълчаливи. Фаун преглътна последния пържен картоф, огледа сериозните им лица и заяви:

— Така не може. Увесили сте носове като хор жаби, които си нямат езеро. Трябва да направим нещо, за да живнем. Какво ще кажете да потренираме стрелба с лък? Всички обичате. А и тази вечер няма вятър.

Хоторн и Ход се зарадваха, но Уит прокара ръка по лицето си и отказа.

— Не, вече не е забавно, както преди.

Очите на Даг се затваряха от умора след обилната вечеря, но щом чу тези думи, той изправи рамене. Погледна Уит, но не каза нищо.

Фаун погледна съпруга си, след това започна да разпитва.

— Защо?

Уит сви рамене, направи гримаса, помълча и най-сетне обясни:

— Странно е да стреляш на шега, след като си убил човек.

— Големия Дръм ли? — попита Бери. — Уит, всички се радваме, че го прониза.

— Не говоря за него — махна с ръка Уит. — Освен това не аз убих Големия Дръм. Нали после един му отряза главата. Говоря за другия. За първия.

— Кой първи? — попита предпазливо Фаун.

— Предишната вечер, в пещерата. Едни бяха хукнали навън. Нали затова Даг беше разположил отпред лодкари. Бях толкова уплашен и развълнуван, че едва виждах, но… първата ми стрела, най-първата ми стрела, попадна в окото на бандита. Убих го на място.

Фаун ахна, а Хоторн възкликна:

— Леле!

Уит отново махна с ръка.

— Не ме притесни тази работа с окото. Е, малко, но просто не… — Той си пое дъх и опита отново: — Стана прекалено лесно.

Бо потри съчувствено брадичка и рече:

— Уит, някои хора просто трябва да бъдат убити.

— Не е нужно да мислиш за това — обади се Бери.

— Не че мисля, но… — Уит смръщи вежди.

Даг заговори толкова неочаквано, че Фаун трепна.

— След подобна случка вече не си същият човек. Промените личат и в същността ти. Вие с Бар и Ремо прекрачихте границата за пръв път в пещерата и връщане назад няма. Трябва да продължиш оттам, докъдето си стигнал.

— Сигурно и ти си минал по същия път — вметна тихо Ремо. — Но се е случило толкова отдавна, че вече си забравил, нали?

— Напротив, помня — отвърна Даг.

Всички закимаха уж разбиращо.

Даг тресна халбата на масата толкова силно, че се разлетяха пръски.

— Отсъстващи богове, вие да не би да попивате всяка дума, която казвам? Не се ли задавяте понякога?

Фаун се ококори. Не бе единствената. Всички гледаха Даг стреснато. Ход се сви.

— Бе какво толкова е станало? — обади се Бар и с тези думи спести на Фаун усилието да измисли тактичен въпрос.

Даг се намръщи и обясни:

— Убих Крейн, като изтръгнах част от същността на гръбнака му. Затова се просна на палубата. Направих го от двайсет стъпки. Помниш ли комара в Лъмптън Маркет, Уит? Случи се неочаквано. Става по същия начин, по който използвам същността, за да лекувам.

— Я! — опули се Уит. — Нямах представа, че можеш да правиш подобни неща.

— И аз нямах. Чак тогава го разбрах. — Даг ги изгледа един по един. — Стана прекалено лесно.

Фаун си спомни, че е чувала същите думи не само от Уит, но и от Крейн. Само че тогава Уит не присъстваше. Повторението на казаното от ренегата бе случайност. Докато при Даг не бе случайно, каза си тя. Дали Бар и Ремо бяха доловили подтекста? „Ами аз разбрах ли го правилно?“

— Това ли си направил на Крейн? Разкъсал си същността му, така ли? — попита изумено Бар.

— Нямах представа, че има хора, които могат да направят подобно нещо — намеси се и Ремо, много по-предпазливо. — Мислех, че само злините…

— Моето е много по-слаб вариант на същото. Имам основание да вярвам, че това е и умение на опитните създатели, но откакто се появи — откакто се върна — в мен, не съм имал възможност да се срещна с достатъчно опитен създател, за да го разпитам. Можете да се защитите, като се заслоните, затова изчаках Крейн да отвори същността си. Получи се единствено защото го сварих неподготвен.