Лоис Бюджолд - Преобразяване

След малко дойдоха Ремо и Бар, и двамата много сериозни.

Даг отвори очи.

— Приключиха ли с бесенето?

— Още не — отвърна Ремо. — Ние обаче приключихме с Крейн. Радвам се, че не се наложи да го режем.

Бар се намръщи.

— Че кой би искал нож от костите на Крейн?

— Лодкарите изкопаха трап — продължи Ремо. — Него го хвърлиха пръв.

— Не е много дълбок — каза Бар, — но сигурно отгоре ще натрупат речни камъни. Някои от лодкарите искаха да накарат бандитите сами да го изкопаят, но накрая решиха, че ще е по-трудно да ги опазят, отколкото да се заемат сами.

— Един от гребците имал роднини в отвлечена от бандитите лодка — продължи Ремо, — изчезнала преди месец, месец и нещо. Едва сега разбра какво им се е случило. Уейн му позволи лично да пререже гърлото на Големия Дръм. И на Малкия, въпреки че той вече беше мъртъв. Ще ги вържат на колове пред пещерата, за да служат като предупреждение.

— Веднага след това си тръгнахме — уточни Бар.

Здрави млади мъже или не, на Фаун й се струваха потресени, и то не само заради незаслонените същности по време на екзекуциите. Бар отиде да погали една петниста кобила.

— Ей! — провикна се през рамо. — Тази е жребна. Който я вземе, ще има два коня.

Ремо отиде при него, за да провери, и Фаун тръгна след тях. Спомни си за Грейс в Уест Блу и я обзе неочаквана тъга. Как бе възможно да ти домъчнее за дома заради една кобила? Но наистина усети осезаемо липсата на кобилата и се запита какво ли прави и дали коремът й вече е закръглен. Протегна ръце и ги прокара по корема на петнистата кобила. Откога ли бе жребна? Омба щеше да го определи съвсем точно с усета си за същност. Може би Бар притежаваше същия талант.

Ремо сложи ръка върху холката на кобилата, погледна Бар, който бе започнал да вади бодили от гривата й, и каза тихо:

— Нали Уейн каза, че ни се полага дял? Можем да вземем два коня. Ще се върнем в Пърл Рифъл, преди да падне снегът.

Бар го погледна учудено.

— Я! Ти кога си промени мнението?

— Крейн… Беше ужасно. Мисля си, че не е много разумно един Езерняк да е в изгнание, далече от близките си, та дори те да го тормозят и да го гледат накриво. Май няма да е зле да се приберем и да си изтърпим наказанието.

Фаун продължаваше да гали топлия корем на кобилата.

— Според мен не е добре човек да е изгнаник независимо дали е Езерняк, или фермер. Вижте бандитите.

— Като нищо можеш да свършиш в някой трап, който сам са те накарали да изкопаеш — съгласи се Бар, стисна поредния бодил и внимателно го дръпна. — Мислех, че искаш да видиш морето… или пък да се удавиш в него.

— Вече не искам нито едното, нито другото — каза Ремо. — Светът е по-грозен, отколкото си представях. Стига ми толкова. Да се прибираме.

„Този безнадежден свят“, бе казал Крейн. А Крейн добре се бе постарал да го направи по-лош.

— Не всичко е толкова лошо — тихо каза Бар и погледна настрани, към Даг, който продължаваше да си почива с отметната назад глава. Личеше му, че е напълно изтощен. — Работата е там, че… аз също си промених мнението. Дори да не бях, не е много разумно да го оставим — кимна към Даг — да пътува сам. Всъщност ще е дори по-глупаво от най-голямата глупост, която съм правил. — Погледна приятеля си. — А ти поне знаеш, че съм цар на глупостите.

— Даг си има партньор — изтъкна Фаун, вдигна лявата си ръка и показа брачната връв на китката си, като по този начин привлече и погледите, и същностите им. — Двамата сме свързани също като патрулни от Лутлия. Нямам намерение да го оставя да се лута сам в мрак и студ.

Ремо задъвка устна. Бар извади нов бодил от гривата на кобилата. И двамата мълчаха.

„Аз отнех всичко на Даг, въпреки че размяната беше съвсем честна, защото и при мен стана така. Истината е обаче, че той има нужда от нещо повече, не само от мен.“

— Въпреки това мисля, че ще му се отрази чудесно, ако сте до него. Вие ще сте неговата котва, докато се опитва да постигне нещо толкова ново, че никой досега не го е пробвал. Той вече не е патрулен, същността му не е на патрулен. Опитва се да се преобрази.

Ремо кимна.

— Да, в лечител.

— Или в създател на ножове — отвърна Бар с известно съмнение. — В такъв случай наш дълг е да го пазим. Независимо дали сме в лагер, или не.

Фаун поклати глава, макар да бе съгласна с казаното.

— Първото, което трябва да направи един нов създател, е да създаде себе си. На всеки младеж му е трудно да го постигне, дори като чирак, а пък Даг се опитва съвсем сам и няма кой да го насочи в правия път. Виждала съм го как оправя счупена стъклена купа и помага на болни хора, също и изгубен споделящ нож, знам какво направи в Рейнтрий и дори не мога да го опиша, но истината е, че той иска да помогне на целия свят.