Лоис Бюджолд - Преобразяване

Извади костения нож от калъфа на врата си и го подаде на Фаун, а тя стана, за да го вземе.

— Съпругата ми Фаун ще мине от човек на човек, за да го видите всички и да знаете как изглежда истински споделящ нож. Докоснете го, ако искате, и го подръжте за момент. — „Моля ви, отсъстващи богове, само не им позволявайте да го изпуснат на камъните.“ — Моля ви да го държите внимателно, с уважение, защото… защото веднъж притежавах подобен нож, дар от първата ми съпруга, и знам как бих се почувствал, ако… — Млъкна и въздъхна.

Фаун обиколи хората и докато си подаваха ножа, не откъсна очи от него. Даг отново започна да обяснява:

— Открихме този нож в тайник в пещерата, където бяха скрити и кожите, откраднати от Езерняците. Предполагаме, че го е направил Езерняк от Рейнтрий от бедрената кост на свой роднина. Не може да се каже чий е, тъй като острието не бе гравирано, както се прави понякога. Бил е подарен на Езернячка, убита от речните бандити приблизително на мястото, на което сме застанали…

От всички разкрития този ден Даг най-много държеше лодкарите да разберат истината за ножа и да го видят и докоснат. Доколко можеше да приобщи хора без усет за същност към така наречената Езерняшка магия? Най-лесно бе да ги накара да докоснат гладката кост, да преценят тежестта й в дланта си, да си подадат ножа един на друг. През цялото това време Даг отправяше безмълвни молби към непознатия донор. За негово огромно облекчение лодкарите не гледаха ножа с отвращение, нито пък се кискаха нервно, напротив, проявиха необходимото уважение, държаха се възпитано и си мълчаха.

Ремо и Бар бяха стиснали устни и не изпускаха ножа от очи. И двамата бяха готови да скочат, ако се наложи.

Най-сетне Фаун се върна, подаде ножа на Даг и коленичи. Той го вдигна високо.

— Създателите на ножове не просто оформят повърхността на ножа, те оформят и същността му, за да го превърнат от кост в нож, и с пак с помощта на същността го подготвят за следващата задача — да съхрани смъртта на някой Езерняк така, сякаш е запечатана в бутилка. Този нож вече бе посветен, но с помощта на същността и гореща вода аз го почистих. Сега ножът не е зареден, все едно току-що излиза от ръката на създателя си. Така че следващата стъпка е да ви покажа процеса на зареждане.

Коленичи от лявата страна на Крейн с гръб към мътната река.

— Кръвта е много интересна, когато се работи със същност — провикна се той, — защото тя носи живата същност на човека дори след като напусне тялото, поне докато не се съсири и не умре. При обикновеното зареждане донорът пуска малко кръв в нова дървена купа, но ние ще пропуснем тази крачка.

Ножът, с който се прерязваше вената, трябваше да се нагрее, за да не предизвика инфекция. Имаше известни тънкости, които Даг си спомняше от времето, когато ножът на Каунео бе посветен на него, но сега нямаше нужда да прибягва към тях. В момент на паника се запита дали ще успее да се престори, ако не успее да зареди ножа, и да забие в гърдите на Крейн безполезно острие. Фермерите нямаше да разберат, но Ремо и Бар щяха да усетят.

Седна с кръстосани крака, все едно щеше да лекува пациент. Това го притесни — но трябваше да остави притесненията за по-късно. При работата със същността не можеше да си позволи колебания, също както по време на патрулиране. Погледна Фаун и се опита да я успокои.

— Той не усеща нищо от врата надолу. Няма да го боли.

Тя кимна. Даг нагласи костения нож под ръката на Крейн, а Фаун, вдигнала ръката на парализирания, взе бойния нож на съпруга си и проряза бледата кожа от вътрешната страна достатъчно дълбоко, за да потече кръв.

И изведнъж Даг се потопи в друг свят. Материалният свят — следобедната светлина, голите дървета, каменистият хълм и насъбралите се мъже — изчезна като призрачно видение. Все още усещаше присъствието им, но този път бе нещо като мъгла, в която пулсираше всяка същност. Мъжете бяха изтъкани от сложни нишки, а Фаун блестеше като пламък. Даг се бе слял със същността си. Ножът в ръката му съдържаше огромен потенциал. Крейн… Същността на Крейн бе тъмна и разпокъсана, но кръвта му се процеждаше на ярки капки.

Даг протегна призрачната си ръка под алените капки и насочи мислите си към посвещението, което познаваше от времето, когато бе наблюдавал как в Лутлия направиха нож за него. Беше го използвал в Рейнтрий, за да прекъсне смъртоносната хватка на злината. Посвещението бе най-значителният дар на създателя на ножове, в него се капсулираше смъртността. Той сви призрачната си ръка над Крейн. Появилото се неприятно усещане, че съществува известна прилика между него и ренегата, щеше да улесни задачата му. Той отпусна същността си да потече към острието, за да се смеси с тръпнещата в очакване същност на ножа. Остави ги да се докоснат.