Лоис Бюджолд - Преобразяване

— А какво ще правите с конете? — полюбопитства Уит.

— Ще ги вземем — отвърна Даг.

Отново се възцари тишина. Уит пусна стрелата на масата, а Даг успя да отвори с усилие едното си око.

— Ама нали кобилата на Фаун е жребна — обади се отново Уит. — Ще вземе да изтърси жребчето някъде по пътищата. Те… вълците са страшни. Има и пуми. Пък и ще се забавите. Тук, в Уест Блу, няма ли да й е по-добре, ако я оставите?

— А аз пеша ли да ходя? — попита възмутено Фаун.

— Не, ама… можеш да я оставиш мама да я язди, тя и без това не може да се качи на Суолоу. Ще използваме моите, впрегатните. Искаше ми се да ги продам в Лъмптън напролет, но в градовете по реката сигурно ще им взема по-добра цена. Да не говорим, че на татко и Флеч хич не им се ще да ги хранят цяла зима. А и на теб няма да ти се налага да плащаш, задето искаш да прекарваш жребна кобила, да не говорим, че на нея няма да й е никак приятно.

— А как ще се върна? Копър не може да ни носи и двамата, и багажа.

— Като стигнете до Греймаут, ще си намерите друг кон.

— И Даг да плати за него, така ли?

— Ще го продадете, като се върнем. Виж сега, ако пресметнеш колко си спестила, като не превозваш кобилата, ще излезе почти същото. Може дори да си на печалба.

Фаун изсумтя недоволно.

— Уит, няма да те вземем с нас.

— Само до реката! — примоли се нещастно той. — Освен това, мамо, няма да съм сам — ще съм с Даг. Поне натам. Няма проблем да се върна.

— Уит, да не би да те сърбят ръцете да харчиш пари? — намеси се Сорел.

— Ами ако се натъкнеш на бандити, както стана с Фаун? — продължи Трил. — Ще ти вземат парите, да не говорим, че ще те убият.

— А Фаун може да замине, така ли?

На Сорел му се искаше да каже: „Фаун си има съпруг, който да се грижи за нея“, но след разговора преди малко прецени, че е по-добре да премълчи.

Макар и сънен, Даг се насили да помисли не толкова за парите, колкото за безопасността им. Езерняк и съпругата му, фермерка, сами по фермерските земи, бяха доста необичайна двойка, а вече се бяха сблъсквали с не един и двама, които нямаше да погледнат с добро око на тях. Ами ако пътуваха съпруг Езерняк, съпруга фермерка и брат й, също фермер? Уит можеше да е опора на Даг, а също и втори чифт очи, който да му помага да предпазва Фаун от беди. В името на отсъстващите богове, той не можеше да стои буден непрекъснато все пак. Сега например нямаше да издържи дори и половин час. Потисна прозявката си.

— Ами ако се натъкнеш на лоши хора по реката? — затюхка се Трил.

— По-лоши от Даг ли? — ухили се Уит.

Нетактична забележка, но достатъчно показателна. Сорел и Трил погледнаха преценяващо зет си и той се размърда на стола, обзет от неудобство.

От месеци мислеше за проблемите между фермерите и Езерняците и не намираше никакво разрешение, а ето че Уит сам предлагаше да му стане партньор в патрулирането, освен че вече се бяха сродили. Ако Даг откажеше на момчето, дали някога можеше да разчита на друго подобно предложение? „Уит няма представа какво го чака.“

Прозя се.

„Не че аз имам.“

— Даг… — обади се неспокойно Фаун.

— С Фаун ще обсъдим въпроса — каза Даг. — Сама каза, че не се каним да тръгваме утре.

— На път към Гласфордж Даг ще ми покаже мястото, където е живяла морящата твар — развълнувано възкликна Уит. — Мога дори да…

Даг повиши глас:

— Казах: с Фаун ще обсъдим въпроса.

Уит се намръщи, но си замълча.

Фаун погледна Даг, без да крие любопитството си, и когато той се надигна, за да се качи на горния етаж, остави стрелата и го последва.

Щом влязоха в стаята, той я хвана за ръката и седнаха на ръба на леглото на единия от близнаците, сега избутани едно до друго. По средата бе твърдо, но благодарение на меките чисти постелки нощем Даг можеше да се протяга към нея. Приличаше на снежна преспа, но много по-топла. Наистина топла.

— Даг — започна недоволно Фаун, — какви ги приказваш? Ако дадеш на Уит дори зрънце надежда, той няма да те остави на мира.

Даг я прегърна и я притисна към себе си.

— Мислех си… май започвам да се уча как трябва да се говори с фермерите. Опитвам се отношенията ни да не са като между господар и слуги, да залича пропастта между нас. Та той вече ми е като брат.

Тя смръщи чело.

— Пак започваш с твоите Езерняшки приказки. Опитваш се да се приобщиш към шатрата на булката, да се превърнеш в новия брат на рода.

— Май си права. Освен това нали вече се наричам Даг Блуфийлд.

— Не останах с впечатление семейството ти край езерото Хикори — или каквото е останало от него — да държи много на теб, дори преди да ме заведеш там. Брат ти се държа така, сякаш ще му поискаш пари, ако ти каже дори една добра дума. А пък ти се държа така, сякаш това е съвсем нормално.