Лоис Бюджолд - Преобразяване

Майката на Фаун, Кловър и леля Роупър донесоха обяда на нивата и всички насядаха под близките ябълки. Фаун събра в полата си окапалите червиви плодове и ги занесе на конете. Те веднага дойдоха и дървената ограда изпука, когато се притиснаха в нея, за да захапят ароматните плодове; плътните им бърни погъделичкаха дланите й. Обичаше да наблюдава как се движат челюстите им под гъвкавата кожа, докато доволно хрупат и въздишат, как едрите им кръгли ноздри се издуват и дълбоките кафяви очи премигват.

Избърса олигавените си ръце в полата и тръгна към овощната градина. Даг бе седнал с вуйчо и леля Роупър и братовчедите, говореше нещо и ръкомахаше. Сигурно се опитваше да им обясни какво представлява усетът за същност и самата същност, реши Фаун, отчасти заради начина, по който пръстите му докосваха връвта на лявата му ръка, от това как разперваше длан, след това я свиваше, отчасти заради недоумяващите усмивки на лицата на слушателите, които сякаш нямаха търпение да хукнат нанякъде, въпреки че бяха седнали с кръстосани крака. Леля Роупър й помаха и потупа земята до себе си, сякаш я викаше да ги спаси от лудия си патрулен! Фаун въздъхна и тръгна към тях.

Уж планираха да си починат само няколко дни в Уест Блу, а останаха няколко седмици, заети с тежката работа. Колкото и да бе странно, Даг се чувстваше чудесно, въпреки че се бавеха. Дългите дни на полето се проточиха безкрайно — първо, бобът в градината се оказа значително повече, отколкото изглеждаше, и още преди да приключат с брането, Даг започна да сънува водопади боб, но поне спеше, при това дълбоко. Къщата бе уютна, отпускаха се в истинско легло и той притискаше Фаун до себе си. Най-неприятните моменти бяха дребните дрязги в къщата, а най-големият страх — да не плисне дъжд по никое време.

Гостуването при семейството на Фаун му се отрази добре. Тъмната мъчителна болка в костите, оставена от злината, започваше да отстъпва на изненадващо чистата умора на мускулите. Левият му крак вече не бе толкова слаб и от дни патерицата не му трябваше. Наистина, не бе излизал извън фермата и не бе ходил в селото, където можеше случайно да се натъкне на някои младежи, които пазеха неприятни спомени от предишното му гостуване. Но не смееха да припарят насам, така че Даг бе доволен да е сред фермери, които се отнасят доброжелателно към него, а и че Фаун е спокойна.

— Е, патрулен?

Гласът на Сорел прекъсна мислите на Даг и той наведе глава напред, отвори очи и затвори уста; надяваше се да не е започнал да хърка, както се бе отпуснал на стола. Семейство Блуфийлд имаха обичай след вечеря да се събират в хола, за да обсъдят свършената през деня работа. Тази вечер Флеч и Кловър бяха отишли на гости на родителите й, но Трил седеше на обичайното си място и кърпеше някаква дреха; Нати, макар да нямаше нужда от лампа, бе седнала до нея с вретеното, Фаун и Уит бяха на масата и майсторяха стрели, умение, което младата жена бе усвоила миналото лято.

Оказа се, че неумението на Уит с лъка се дължи не само на липсата на опит; стрелите му, събрани незнайно откъде, бяха зле направени и небалансирани. Когато младежът жално помоли Даг да ги оправи по Езерняшкия начин, Даг се замисли, кимна и за ужас на Уит ги счупи на коляното си. След това даде на Фаун дванайсет стари кремъчни остриета — запази железните си за по-важни от парцалената мишена цели. Освен това на Уит щеше да му се отрази добре да понаучи нещо от по-малката си сестра: поне според Даг той продължаваше да подценява Фаун.

Даг примига и погледна бащата на Фаун — „Моят баща по шатра“.

— Какво?

Сорел го наблюдаваше.

— Май не ти благодарих, че останахте, докато приберем реколтата. С една ръка вършиш повече работа, отколкото повечето хора смогват с две.

Фаун, присвила очи, докато прикачваше три внимателно подрязани пера към една от стрелите, се ухили, готова да натякне: „Аз нали ви казах“.

Сорел продължи:

— Досега не се бях замислял много какво вършат Езерняшките патрули, но май работата ви е доста тежка. Дори по-тежка, отколкото предполагах, а и сигурно нямате и миг спокойствие.

Даг кимна. Сорел може и да бе грубоват, но пък бе искрен и се опитваше да приеме новото, което бе научил.

— Работата е там… Все се питам… ти някога работил ли си нещо, с което да си изкарваш прехраната?

Фаун изправи възмутено гръб, но Даг й даде знак да кротува.

— Това не е обида, любима. Разбирам какво има предвид. В известен смисъл отговорът е „не“. Докато патрулираме, ловуваме, щавим кожи, събираме билки и корени за лекове, търгуваме по малко, прочистваме пътищата, но всичко това е на второ място. Задачата ни е да ликвидираме злините. Патрулите не обработват земята и не се запасяват като фермерите. Роднините в лагера се занимават с тази част. У дома леглото ми винаги е готово, оправено. Не че прекарвам много време в него.