Лоис Бюджолд - Преобразяване

Сорел кимна.

— Да, но сега вече нямаш лагер.

— Нямам…

— И как смятате да я карате с Фаун? Мислиш ли да започнеш да обработваш земята? Може би нещо друго?

— Не съм мислил — отвърна бавно и съвсем откровено Даг. — Мислех си, че съм прекалено стар, за да свиквам с изцяло нов начин на живот, но изминалите няколко седмици ми доставиха не по-малко удоволствие, отколкото невероятните гозби на Трил. Не бях и предполагал, че ще се намерят приятелски настроени хора, които да ме научат.

— Езерняк фермер? — Трил изви вежди. Уит се намръщи — Даг така и не успя да разбере защо.

— Сам едва ли, но Фаун знае какво трябва да се прави. Може пък двамата с нея да направим невероятното. — Бяха му казали, че другото му потенциално умение, на лечител и създател, е прекалено опасно, за да се опитва да го развива и прилага сред фермерите. А пък и след като същността му бе толкова отслабнала, поне за момента нямаше дори смисъл да обмисля подобна възможност.

Сорел колебливо каза:

— А замислял ли си се да вземеш земя тук, в Уест Блу?

Даг погледна Фаун и тя поклати категорично, макар и едва забележимо глава. Не, съпругата му нямаше желание да се заселва на някакви си пет-шест километра от първата си нещастна любов и мястото, където бе избуяла първата й омраза. Даг не бе единственият, който избягваше селото.

— Рано е да се каже.

Трил вдигна поглед от иглата.

— А какво смятате да правите, когато ви се роди дете? От опит мога да ви кажа, че децата се появяват на бял свят, когато те решат. — Пронизващият й поглед не скри, че се пита дали той е поредният глупав мъж, или има нещо, което крие.

Даг нямаше намерение да й обяснява за методите, към които прибягваха Езерняците, за да не раждат деца, докато не настъпи подходящият момент — бе почти сигурен — не, съвсем сигурен, — че родителите на Фаун няма да одобрят някои от тях. Освен това дъщеря им бе предпочела да не разкрива тайната, че морящата твар бе нанесла поражения върху утробата й: Фаун се възстановяваше също толкова бавно, колкото и той. Даг уважаваше решението й, а и бе запомнил фразата, която фермерите обичаха да употребяват, когато ставаше въпрос за някоя неприятна случка. „Минало — заминало.“ Вместо това отвърна колебливо:

— Езерняшките жени износват децата си, докато са на път.

Трил го погледна недоумяващо.

— По всичко личи, че Фаун не е Езерняшка жена. А и ако съдя по думите ти, Езерняшките майки си имат семейство, роднини и хора в лагера, които да им се притекат на помощ при нужда, дори мъжете да преследват разните там твари.

Искаше му се да отвърне грубо и надменно: „Аз ще се грижа за нея!“, но не беше глупак. Сведе поглед, преценил, че е по-добре да се съгласи с думите й.

— Така е, госпожо.

— Имаме намерение да попътуваме, преди да решим да се установим някъде — заяви твърдо Фаун. — Даг обеща да ми покаже морето и аз държа да си изпълни обещанието.

— Морето!? — ахна Трил. — Не бяхте споменали, че имате намерение да ходите толкова далече! Мислех, че ще ходите до долината на Грейс. Божке, че това е много опасно!

— Морето ли? — отвърна Уит, също смаян, но поради съвсем различна причина. — Фаун ще ходи чак до морето! И е била в Рейнтрий! Аз не съм ходил по-далече от Лъмптън Маркет.

Даг го погледна и се опита да си представи какво ли е да прекараш целия си живот, като обикаляш местност, не по-голяма от обходния маршрут за един ден на някой патрул.

— На твоята възраст бях обиколил надлъж и шир две провинции, бях убил първата си злина и бях ходил и до Грейс, и до Грей. — И добави: — Е, морето го видях чак след две години.

— Може ли да дойда с вас? — Очите на Уит блестяха.

— Не, разбира се! — извика Фаун.

Уит я погледна слисано. Даг едва сдържа усмивката си. Уит цял живот бе тормозил сестра си, но не бе предполагал дори за миг, че някога ще зависи от решението й. „Греховете ни се обръщат срещу нас, момче.“

— Още не сме прибрали реколтата — заяви строго Сорел. — Чака те работа, Уит.

— Да, но те не заминават утре. Нали? — И погледна плахо Даг.

Даг се опита да пресметне бързо. Цикълът на Фаун предстоеше всеки момент, обилен и болезнен след нараняванията, макар състоянието й с времето да се подобряваше. Най-добре бе да изчакат на спокойно и уютно място.

— Може да останем още седмица, за да ви помогнем. Но след това тръгваме. До Грейс ни чака поне седмица езда. Ако искаме да се качим на някой кораб, трябва да стигнем навреме, за да избегнем зимните студове.

Всички се умълчаха. Нати не спираше да върти вретеното, Уит отново се зае да изглажда стрела, а Даг си каза, че ако в най-скоро време не си легне, ще задреме на стола и ще се захлупи на масата.