Лоис Бюджолд - Хоризонти

Изстрелът на Уит беше напразен, но успешно откъсна вниманието на чудовището. Пребледнелият като платно Рейз използва момента, стрелна се зад злината и заби в плътта й бялото острие на споделящия нож.

Чу се тихо пропукване, когато костта се счупи и изпусна споделената смърт в тялото на злината. Най-сладкият звук, който Даг можеше да си представи.

Писъкът на злината беше оглушителен и прониза слуха на Даг като нажежена игла. Уит притисна длани към ушите си и закрещя нещо, което Даг така и не успя да чуе. Рейз, Нийта и Ремо отскочиха назад; Рейз, поразен от смъртоносната аура на злината, се преви на две и започна да повръща. Много бавно, от върха на главата, злината започна да се разпада, парчета от нея се разлетяха настрани като вонящ облак. Описаха спирала надолу, завихряха се все по-бързо, но движението им се забави, когато достигнаха трупа. Остатъците от създанието — бог, човек, чудовище или съчетание от трите — се свлякоха по средата на пътя, няколкостотин фунта лигава гадост.

Настъпи благословено мълчание.

Даг погледна безформената купчина, извади споделящия нож на Крейн от калъфа и предпазливо се приближи. Налагаше се да отвори същността си съвсем малко, за да провери, а след това щеше да съжалява. Вонята беше нетърпима. Усещането за нещо зло го перна със силата на стремителен вятър през лутлианската зима; стомахът го присви и устата му се напълни със слюнка. Новото тяло, което се образуваше в тялото на старата злина, беше мъртво или може би никога не е било живо. Даг се заслони отново, стисна зъби, прибра ножа, преглътна и потисна напъните да повърне.

Уит бе потресен, но се държеше. Бар седеше на земята, притиснал с ръка раната на главата си; Тавия, с яркочервен белег на лицето, който в най-скоро време щеше да посинее, беше коленичила до него и се опитваше да махне ръцете му, за да провери раната. Рейз се беше отпуснал на четири крака и повръщаше, а Ремо се беше навел над него. Нийта ги наблюдаваше внимателно.

— Уит, Нийта — повика ги Даг. — Още не сме приключили. Трябва да прочистим всички глинени наоколо.

Поне онези, които бяха наблизо. Само две от създанията бяха успели да избягат по пътя и да се скрият покрай брега или в гъсталака по отсрещния склон. Сега вече не притежаваха ум — по-точно, бяха си възвърнали животинското съзнание, затворено в човешки тела. Щяха и сами да умрат, но след дълга агония. Онези, които все още не бяха издъхнали, издаваха ужасни писъци — животински, смесени с почти човешки вопли. Даг спря, за да смени приставката за лъка с куката, и отново извади ножа. Повалените глинени бяха все още опасни, тъй като не спираха да се мятат, затова тримата се заеха да ги ликвидират заедно. Двама ги държаха, а третият ги освобождаваше от мъките им, като им прерязваше гърлото. Това бе проява на милосърдие, но на Даг му стана противна. Не беше необходимо младите да виждат какво става, така че действаше максимално бързо. Междувременно събраха колкото можаха стрели.

Даг се увери, че Рейз не повръща кръв, след това изпрати Ремо да отведе конете далече от остатъците на злината. Тавия подкрепяше Бар, който изглеждаше ужасно — от главата му бликаше кръв като от извор, — но черепът му беше здрав. Даг изпрати Нийта да настигне фермерите и да им каже да се върнат.

— Кажи им, че ще ги чакаме при каруците!

Чаткането на копитата заглъхна в далечината, а Уит заобиколи вонящата купчина по средата на пътя и поклати глава.

— Това чудо тежеше поне шест, може би осемстотин фунта. Злината на Фаун приличаше ли на тази?

— Много. Само че злината в Гласфордж беше по-опасна, тъй като не беше готова да се раздвои. — Освен това злината в Гласфордж можеше да говори, докато тази не можеше, което означаваше, че все още не е взела човешки жертви.

— Каква е тази работа с раздвояването? Изглежда гадна.

Даг сви рамене.

— Нали ти е ясно как се правят глинените? Злината поставя живо животно в пръстта и променя същността му, за да принуди тялото да придобие човешки облик.

— Фаун описа онези, които е видяла в Рейнтрий. Не че разбирам напълно, но картинката ми е ясна.

— Същността е основата на света. Злината я превръща в лъжа, променя я и плътта се опитва да се промени в зависимост от нея.

Уит се обърка съвсем и Даг се отказа да обяснява по този начин.

— Злината използва собственото си тяло като гърне, в което отглежда нова злина. Новата е по-добра, по-напреднала и обикновено има по-човешки вид. Всичко зависи от това какви хора или животни е погълнала. Не ги е погълнала, по-точно казано, изтръгнала е същността им. Злината използва тези същности, за да обучи новото си тяло как да расте.