Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Да, господине!

Даг кимна, ухили се мрачно и усети как във вените му нахлува старата възбуда. „А пък аз си мислех, че ти е писнало от тази игра, патрулен.“ Живата злина в никакъв случай не беше упражнение, но този път му се струваше, че ще преодолеят проблема с лекота. „Хайде сега да научим младоците на някой и друг номер.“ По-добре беше да ги опази живи за времето, когато нямаше да е с тях, а злината нямаше да е толкова мекушава.

Уит разбута другите и пристъпи напред.

— Даг, може ли да тръгна с теб? — И докосна ореха на врата си.

— Не. Ти ще водиш фермерите — отсече Даг.

— Бери и Фаун могат да се справят! Какъв е смисълът от този щит, ако не го изпробвам?

Да, това щеше да е проблем, ако продължаваше да прави щитове за хората, които обичаше…

— Мътните го взели, Уит. Ако направя щитове за Рийд и Ръш, с удоволствие бих ги взел за примамка, но не и теб.

— Ако щитовете ти ще ни направят равноправни в очите на Езерняците, вместо да гледат на нас като на изостанали деца, все някога трябва да се сложи началото — каза Фаун. — А сега моментът е подходящ. Ние сме готови.

Нямаше да го остави на мира… А нея просто не можеше да я вземе. Даг въздъхна и каза:

— Добре, Уит. Все някой трябва да пази конете.

— И да се пазиш, Уит — нареди строго Фаун. — Нямам желание после да редя обяснения пред Бери и пред мама.

— Дадено, сестричке! — Уит я прегърна и хукна към коня си.

Аркади, разбира се, тръгна с фермерите. Даг присви очи към него, но лечителят не каза и дума.

— Ти също, Сумак.

Сумак отвори уста и се поколеба.

— Все още си замаяна от удара по главата, конят ти е изтощен и ако нещо се обърка, някой трябва да отведе фермерите до Лоръл Гап. А, да! Бар, вземи друг кон, отпочинал.

Бар само кимна. Сумак не започна да спори, както обикновено, и се остави Аркади да я отведе настрани. Мигаше често, сякаш не виждаше ясно.

След няколко минути Даг поведе петима патрулни и един фермер от Уест Блу по пътя, а Бери и Фаун заедно с останалите се насочиха на юг. Даг искаше фермерите да са максимално далече от мястото на сблъсъка, за да им даде шанс да се измъкнат. Ако не успееха да победят, един от младите патрулни щеше да действа като куриер и да ги предупреди.

Намерението на Даг да остави Уит с конете се оказа неосъществимо. Разбра го веднага, щом видя, че си е взел арбалета. За пореден път прехвърли наум плана на атаката.

— Бар — провикна се той над четкането на копитата. — Къде е най-доброто място за засада, преди да се сблъскаме с тях? — Вероятно беше съвсем близо. Макар да се беше заслонил, Даг усети в стомаха си сухота, която го предупреди, че наблизо има злина.

— Зависи колко са напреднали, откакто ги ударихме — провикна се Бар. — Ето там. — Той посочи група скали, надвиснали от западната страна на пътя. По някои от тях сълзеше вода. — Отзад няма много дървета, само шубраци и драки. Оттам ще имаме добра видимост.

„Също и злината“, помисли си Даг и вдигна куката. Отклониха се натам и откриха, че мястото е било използвано за лагер от доста пътници. Патрулните слязоха от конете и започнаха да оглеждат оръжията си.

Даг слезе от Копърхед и се спусна по стръмния склон към скалите, придружен от Бар. Клекна, разтвори къпинака и отровния бръшлян с куката и надникна.

Пътят се виеше към следващия поток, после се изкачваше по открит склон в продължение на цяла миля. Бандата на злината беше изминала четвърт от този път и се тътреше към тях. Даг различи главата и раменете на създанието, извисили се над глинените. Тялото й наистина беше огромно, коремът внушителен, походката — тромава и много странна.

— Все още са на пътя — измърмори Даг. — Мислех, че със Сумак сте ги накарали да се изпокрият. Между другото, независимо че сте повалили петима, не мога да ви благодаря, че сте ги научили да се страхуват от Езерняците и как да се бият. Сумак би трябвало да знае, че да разузнаеш не означава да ги вдигнеш на крак.

— Тъкмо завихме и се врязахме в тях по-бързо, отколкото очаквахме. Беше точно зад ей онзи хълм. Тогава бяха по-разпръснати — прошепна Бар. — Оттогава са изминали една миля.

Даг присви очи срещу слънцето и се опита да преброи глинените, отказа се и отново се обърна към Бар.

— Преброй ги. Все толкова ли са?

Бар присви очи. Устните му помръдваха.

— Двайсет и шестима. Я! Не може да бъде.

Не бе възможно Сумак да е преброила грешно.

— Сигурно е извикала разузнавачите си, за да я защитават и да замени падналите.

Намираха се прекалено близо до злината, затова Даг не посмя да отвори същността си и да провери, но не забеляза глинени да се промъкват из близките храсти. Дори да имаше други, пуснати по-далече, от тях нямаше защо да се притеснява.