Чарлс Бенет: Бунтовният остров

Докато чакахме хората, наблюдавахме жадно изхода на боя. Пиратът бе много по-голям кораб и канонадата от негова страна бе двойно по-мощна от нашата. Част от платната ни бяха съборени и паднаха в морето. Нашият огън скоро престана. Различавахме фигури от екипажа, които работеха като демони, за да отрежат съборените части. „Пламтящ кръст“ (ако той бе наистина пиратът) стреляше непрестанно към безпомощния кораб.

— Те ще се качат на борда скоро — промърмори капитанът. — О, само да бях там, срещу им!

Докато говореше, четиримата ни моряци изскочиха от дърветата и хукнаха към лодката.

— Скачайте вътре, момци! — извика капитанът. — Ще трябва да гребете мъжки, за да стигнем „Светла зора“ навреме и да я защитим от оня разбойник.

Олд Троуър бе в лодката за миг, но Чири Сам поглеждаше въпросително, а Дик Денджър открито изрази мнението си:

— Нима ще се мъчите да отидете на кораба, сър? Та това е сигурна смърт!

— Смърт или не — отиваме! Няма да гледам как заграбват кораба ми, без да нанеса поне един удар за него! Хайде, живо!

Неговият тон бе тъй решителен, че Чири Сам, до голяма степен против волята си, зае мястото си в лодката и взе греблото. Но Дик Денджър все още упорстваше.

— Гледайте, сър! — извика той, като протегна ръка. — Те вече се доближават.

Това бе истина. Без да обръща внимание на огъня на нашия кораб, пиратът приближаваше бавно. След няколко минути куките щяха да бъдат хвърлени, двата кораба вкопчени, а пиратите — на борда ни.

— Толкова по-наложително е да бързаме — ревна капитанът. — За последен път ти казвам, Денджър, качвай се в лодката!

Но Денджър не помръдна. Тогава капитанът извади единия от пищовите си и го насочи в гърдите на моряка. Боксър Джим предотврати по-нататъшните действия. Той вдигна Денджър като дете и го тръшна в лодката.

— Брат ми е на борда на „Светла зора“ — каза той. — Мислиш ли, че ще го оставя да умре сам?

С един мощен тласък той бутна лодката на дълбоко, като се метна в нея през кърмата. Щом видя, че няма какво да се прави, Денджър взе веслата и лодката заплава под дружните им удари. Морето бе доста тихо. Напредвахме бързо, но преди да бяхме изминали и четвърт от разстоянието между брега и „Светла зора“, двата кораба бяха скачени. Оръдейният огън престана, като се замени със звъна на сабя в сабя и с буйните викове на нападателите, устремили се към нашия злощастен кораб.

Борбата не трая дълго. Дрънченето на оръжие скоро заглъхна. Погледнах капитана, за да видя дали не се отказва от лудото си намерение. Зъбите му бяха здраво стиснати и в очите му имаше блясък, вещаещ смърт за първия пират, който му се изпречи. Но не ни бе писано да умираме още. С необичайна бързина пиратите пуснаха в ход своя кораб и пленения и веднага отплаваха от острова. Като видя това, капитан Хътълстоун изруга яростно и се изправи в лодката, размахвайки юмрук към отдалечаващите се врагове. Едничкият отговор беше нов снаряд от задното им оръдие, който падна близо до нас.

— Страхливци! — извика капитан Хътълстоун, като се отпусна на седалката. — Бягат от една лодка!

— Страхуват се от друго — отговори Олд Троуър. — Я погледнете там, сър!

Наистина, в началото на залива се виждаха снежнобелите платна на голям военен кораб. За секунда гневът на капитана се превърна в радост и той потри ръце възбудено.

— А, „Светла зора“ не е загубена все пак и ако имам късмет, ще видя тези негодници увиснали на нейната мачта!

Колкото до мен, аз не бях толкова сигурен. Пиратът и неговата плячка имаха голяма преднина и до настъпването на нощта не оставаха много часове. Обаче на едно корабно момче не прилича да противоречи на капитана си, затова си седях тихо и наблюдавах гонитбата.

Хората бяха престанали да гребат и наблюдаваха напредването на военния кораб толкова напрегнато, колкото и аз. Той мина на около един километър от нас.

Едва след като корабите се скриха зад хоризонта, капитанът даде заповед да се отправим към острова. Хората направиха това с готовност, с изключение на Боксър Джим, който изпитваше изключителна обич към брат си, а той бе останал на „Светла зора“ и сега бе или мъртъв, или пленник. Забелязах сълза в очите на честния човек, която той изтри гневно с длан.

— Няма полза от жалби — каза капитанът, когато отново се врязахме в пясъка на брега. — Ако „Светла зора“ се отърве, ще дойде да ни вземе. Ако ли не, ще бъдем изгнаници на този пуст остров, освен ако военният кораб не ни е видял, което е съмнително. Но ето що! Първо, ще трябва да намерим място, където да скрием лодката. Ти, Джим, и ти, Троуър, ще се погрижите за това. Останалите ще се опитаме да намерим нещо за ядене и да изберем място за спане през нощта. Ще трябва да бързаме. Слънцето скоро ще залезе и ще се стъмни. Вземи това буре за вода, Денджър.