Джоана Линдзи - Да се влюбиш в негодник

Тя изведнъж замръзна в ръцете му. Той беше прав. Никога не би се шегувал с нещо такова. Но тя все още не можеше да повярва, че е сериозен.

— Защо? Знам, че никога не си си и помислял да се жениш. Показа ми го доста ясно. Защо си промени мнението сега?

— Защото си инат. Защото това е, което искаш ти, а аз искам да те направя щастлива. Защото те обичам и мисълта да прекарам живота си без теб ме разкъса на парчета и не искам това да ми се случи отново. Не, благодаря! Защото искам да се будя до теб всяка сутрин, а не само когато имам късмет. И защото ти си всичко, което искам от една жена, Дани. Защо да не искам да се оженя за теб? Е, и аз си задавах същия въпрос, а сега и двамата знаем отговора. Не знаех, че съм влюбен в теб, докато не помислих, че съм те изгубил. Сигурно щях да го разбера накрая, но се радвам че го разбрах сега, а не по-късно. Така че, ще се омъжиш ли за мен и ще ми позволиш ли да създам бленуваното от теб семейство?

Тя се облегна назад и го погледна с недоумение.

— Искрен си, нали? Наистина ли ме обичаш?

— Повече отколкото бих могъл да опиша с думи.

Гласът на Антъни ги прекъсна, докато те двамата с Джеймс влизаха през вратата.

— Казаха ти да не ги безпокоиш. Дяволски неудобно е да слушаш тези сантиментални глупости, нали?

Джереми се обърна и се ухили на баща си и чичо си.

— Поздравете ме! Тя се съгласи да се омъжи за мен — но после прошепна на Дани. — Така е нали?

— Да — прошепна в отговор тя, имайки чувството, че ще се пръсне от щастие. — Определено.

— Ами, проклет да съм! — каза Джеймс. — Не мисля, че Джейсън се е сетил и за това, докато ми четеше проповедите си. Обаче, това ще оправи проблема.

— Какъв проблем?

— Джейсън знае коя е тя, момко.

— Че е от бедняшките квартали?

— Не — знае коя е тя в действителност.

Обичайните за края на лятото цветя бяха покрили полетата около пътя, който минаваше през Самърсет. Беше далече от Лондон, а се очертаваше да пътуват цял ден и дори утре сутрин. Дани не обърна внимание на по-голямата част от пътуването. Беше замаяна от обхваналите я емоции.

Това трябваше да е истинското щастие. Никога не бе изпитвала толкова силни чувства. Той щеше да се ожени за нея. Щеше да сбъдне всичките й мечти. Това беше почти всичко, за което някога се бе надявала. Само да не беше този страх, който вземаше връх над всичко друго.

Опасяваше се, че това не беше истина и Джереми Малори бе сгрешил. Потреперваше от мисълта, че всъщност беше истина и майка й бе още жива. Последното, което знаеха за нея бе, че живее в Самърсет в имението на баба си, но никой не я бе виждал, откакто се бе затворила там преди петнадесет години. Може би беше мъртва и те напразно пътуваха дотук. Но Дани се боеше, че ако Евелин Хилъри бе все още жива, можеше да не я приеме като своя дъщеря. Нямаше никакви доказателства за това, освен съвсем беглата им прилика. Как една прекрасна дама — дъщеря на граф и вдовица на барон — би признала една бездомница за своя собствена дъщеря?

Джеймс Малори бе настоял да дойде с нея, като бе казал на сина си, че тя има нужда от придружител сега, когато знаеше коя е.

На Джереми това изобщо не му се хареса, а и тя самата вероятно би възразила също, само да не беше в такъв шок. Та те дори не бяха напълно убедени, а само гадаеха. Само защото трагедията на Евелин Хилъри леко съвпадаше с нейната собствена, не значеше нищо. Вероятно бе само съвпадение.

— Дамата не е била там, когато съпругът й, Робърт, бил убит. Били в Лондон за кратко, когато тя била повикана обратно в Самърсет. Май че, баба й паднала или нещо подобно. За убийствата, отразени във всички вестници, се предполагаше, че са извършени от някой луд, който отишъл да краде в лондонския им дом и изведнъж започнал да убива наред. Съпругът й Робърт и няколко човека от прислугата били убити. Дъщеря й и дойката никога не били намерени, но заради кръвта в къщата, се предполагаше, че и те са били убити и после извлечени от дома. Фактът, че техните тела бяха изчезнали, а останалите бяха оставени в къщата, наведе на мисълта за луд човек. Просто нямаше никакъв смисъл в подобно клане.

— Как така не успя да я познаеш? — беше попитал Джереми баща си. — Нали си бил в Лондон тогава?

— Всъщност, причината бе доста романтична — каза Джеймс. — Доколкото си спомням бях много разочарован, че така и не се запознах с лейди Евелин. Случи се така, че тя имаше най-краткия сезон, познат досега — беше се появила само на едно парти, където Джейсън се бе запознал с нея. Излиза, че Робърт Хилъри вече я познавал и я бе последвал в Лондон, за да й направи предложение. Тя прие и те се прибраха на другия ден. Установиха се в провинциалното му имение в Хемпшир, където им се роди дъщеря. Понякога посещаваха Лондон, но не общуваха с никого, докато бяха в града и именно затова толкова малко хора си спомнят лейди Евелин.