Джоана Линдзи - Да се влюбиш в негодник

— Не бях аз целта му. Втурна се направо към къщата на Джереми, но момчето не беше вкъщи. Какъвто си е нетърпелив, веднага се е отправил към мен при това положение.

— Не ти завиждам. Не бих искал аз да обяснявам на сина си, че трябва да се откаже от такова превъзходно парче.

Джеймс изсумтя.

— Ти нямаш син. И да не си посмял да кажеш на моя такова нещо. Момчето вече е истински мъж. Той сам ще реши какво да прави и как да излезе от тази каша. Пък и само защото Джейсън е казал нещо? Да бе, как не!

Антъни се ухили.

— Напоследък имам дяволски добър късмет, че не ме тормози с неговите проповеди. Много добре знам, че ти няма да си отвориш проклетата уста и да ми кажеш.

— Разбира се, че щях да ти кажа. Да не искаш сам да го отнеса?

И те не успяха да открият Джереми вкъщи, но за разлика от Джейсън, Джеймс знаеше кого да попита къде е.

— Отиде да открие момичето — каза Арти на Джеймс. — Тя напусна кораба.

— Скарали ли са се?

— Не мисля. Тръгна да си търси нова работа. Така поне рече момичето от кухнята.

— И къде каза, че е отишла? — попита Джеймс меко.

— Нищо не съм казал. Обачи, момичето от кухнята му каза къде да я търси. Тя рече, че девойката щяла дъ иде вкъщи първо преди да почне да търси работа.

— Което значи, че е тръгнала накъде?

— Ня’а да кажа — изненада го Арти и каза упорито. — Освен, ако ни мъ вземете да ви пазя гърба.

— Разбира се. Не бих си и помислил друго. И така, накъде тръгна да я търси?

— В най-пропадналите квартали на града, както си мислите и вий. Най-бедните и с най-голямата измет.

— Мислил ли си да направиш сиропиталище, Дагър?

— Не — измърмори той. — А ти как си я предста’яш тая работа? К’во шъ стане, ако от идеята нищо ни излезе? Шъ им дадеш на тези младежи надежда за по-добър живот и после шъ им го вземиш, щот ня’а да мож’ да покрием разходите. Туй шъ ги разочарова още повече и ша ги напра’иш още по-лоши. Сега поне не очакват нищо ’убаво и са си таквиз, каквито са.

Значи и той беше мислил за това? А и тя не беше взела предвид факта, че може и да се провалят. Но пък той беше толкова черноглед. Ако мислеха така, разбира се, че щяха да се провалят.

— Намерих си хубава работа тази сутрин. Взеха ме още на първата, за която попитах.

— К’во искаш да кажеш?

— В града плащат по-добре. Ако и ти си намериш работа, можем и да основем сиропиталището там. Мислиш ли, че ще е трудно да намерим място, не в богаташките квартали, но в търговската част?

— Забрави за т’ва — каза й ядосано. — Нивгиш не съм са ’фащал на нормална работа.

— Не е вярно. Ти беше и управител, и предприемач, и домакин, и какво ли още не през всичките тези години.

— К’вото го мога — го мога и ни съ опитвам да са пра’я на к’вот’ не съм. Ни съм кат’ теб. Твойте желания са неизпълними. Единствения начин да си получиш сиропиталището е, ако ти помогне правителството или някой друг с пари.

— Ако намеря някой да ми помогне, ти ще се заемеш ли с управлението?

— Разбира съ. Ти го направи. Аз шъ са грижа за нещата вместо теб. — Но после тонът му стана подигравателен, когато добави. — ’начи си завъдила богати приятелчета, тъй ли?

Той го каза просто, защото не вярваше, че тя някога ще успее да го постигне. И може би беше прав. Но тя нямаше никакво намерение да се откаже.

— Ами, всъщност точно така е.

Дани се извърна рязко и ахна при вида на Джереми, изпълващ вратата. Зяпаше я, сякаш искаше да я грабне и да я разтърси… или да я прегърне. Всъщност, толкова много емоции излъчваха очите му, че тя трудно можеше да определи точно какво изпитва. Най-накрая той свали поглед от нея и го насочи към децата отзад. Те се бяха скупчили и гледаха с изумление този богаташ дошъл в тяхната част на града.

Той подхвърли една монета и каза:

— Ще имаш ли нещо против, момче, да ми пазиш каретата? Ако е още отвън, когато се върна, ще ти дам още една монета. Ако не е — ще ти помогна да си изкопаеш гроба, преди да те вкарам в него.

Това извади Дани от вцепенението й. Тя се втурна към вратата.

— Той не искаше да каже това — каза тя на момчето, което зяпаше с отворена уста. — Просто седни в каретата и извикай, ако някой се опита да я открадне.

После се опита да се отдалечи от Джереми, преди да го нападне.

— Как ме откри?

— Ами, трябваше да пребия това чудовище в кръчмата и да го заплаша, че ще му извадя сърцето с голи ръце, ако не ми каже къде се е скрила бандата ти.

— Разправял си се с него?

— Не, но прозвуча убедително, нали? — каза Джереми широко усмихнат.